Докато банките в Скандинавския регион правят невъзможното, за да докажат, че дейността им е чиста, съдебно дело, заведено от руски милиардер, разкрива някои от предизвикателствата, с които се сблъскват.

Nordea Bank Abp е сред банките, които изчакват финландският съд да се произнесе по въпроса дали може да откаже да обработва плащания от страна на милиардера Борис Ротенберг. Руският орлигарх бе поставен в списъка със санкционираните от САЩ хора през 2014 г.

61-годишният Ротенберг, който има руско и финландско гражданство, обаче не е обект на наложените от страна на ЕС санкции. Той твърди, че това означава, че базираната в Хелзинки банка няма право да блокира неговите трансакции.

Милиардерът съди Svenska Handelsbanken AB за това, че е отказала да приеме трансгранични трансакции, а Nordea, OP Corporate Bank Oyj и Danske Bank A/S за това, че не приемат плащания, които той прави към търговци.

Четирите банки в момента рискуват или да нарушат щатските санкции, или пък да бъдат съдени по финландското законодателство. Те имат краен срок до 14 декември, за да отговорят на жалбата на Ротенберг. Handelsbanken получи удължаване на срока до 21 г.

Според Джули Галбо, която отговаря за управлението на риска в Nordea, “този случай е пример за сложността на международните регулации.” Той също така показва колко объркващо може да е трансграничното банкиране, “когато международните регулации осигуряват различни регулаторни режими,” според Галбо.

Галбо не коментира случая в допълнителни подробности, като единствено заявява пред Bloomberg, че Nordea си сътрудничи с властите. Говорители на Danske, Handelsbanken и OP пък са отказали коментар.

Съдебната битка между скандинавските банки и милиардера, който е обект на санкциите на САЩ, идва на фона на повишеното внимание върху прането на пари в региона. Danske Bank изчаква да научи каква глоба може да се наложи да плати, след като Министерството на правосъдието на САЩ започна разследване по обвинения срещу банката за пране на пари. Nordea също е разследвана за пране на пари, но в много по-малки размери.

Случаят с Danske, при който става въпрос за до 230 млрд. долара подозрителни парични потоци от страните от бившите съветски републики, покрива периода 2007 – 2015 г.

Оттогава Nordea и другите скандинавски банки похарчиха сериозни средства, за да изградят непробиваеми отдели за „Нормативно съответствие“, проектирани така, че да улавят всяко нещо, което изглежда дори и леко подозрително.

Ротенберг е сред приближените до президента Владимир Путин, които бяха санкционирани от САЩ преди повече от четири години в отговор на анексирането на Крим от страна на Русия. Милиардерът, който се мести във Финландия след разпадането на Съветския съюз, е заявявал, че това, че скандинавските банки не искат да обработват негови трансакции, означава, че той не може да плаща данъка на колата си или сметките си за електричество.

Според Ротенберг, щатските санкции не са правно обвързващи в Европа.

Според Галбо от Nordea, случаят показва колко неотложна е необходимостта от по-добра международна координация.