Мултимилионерите, които не са наследили богатството си, е по-вероятно да са участвали в спортни състезаниа или да са имали страничен бизнес, докато са учили, отколкото да са имали високи оценки, сочи ново проучване.

Те също така е по-вероятно да са прекалено оптимистично настроени като цяло, да се учат от собствен опит, а не от анализи и да имат дразнещи характери, чувствайки се комфортно, когато са в конфликт с другите.

Това твърди социалният учен Райниер Цителман, който е и автор на книгата “Богатият елит,” която се базира на подробно проучване на начина на мислене и навиците на супербогатите, както и на няколко задълбочени интервюта с мултимилионери, които са натрупали състоянието си сами.

Неговите заключения могат да помогнат на хората да разберат по-добре психологическите характеристики, които е най-вероятно да отведат човек до богатството, но и също така да подкопаят това, което много родители от средната класа казват на децата си по отношение на домашните и оценките в училище, пише MarketWatch.

Макар и всеки човек да е различен, Цителман е открил някои ясно изразени модели, сравнявайки характерите на хора, които са натрупали значително състояние със собствени усилия. “Има връзка между успеха на тези хора и техни психологически черти,” казва той.

Тези черти могат да се видят още от училищна възраст, според него. Няма “абсолютно никаква връзка” между техните оценки в училище и дали след това са натрупали състояние, казва той. “Тези, които са били най-добри в училище, след това не са били сред най-богатите.”

Вместо това хората, които той е интервюирал, е било по-вероятно да са участвали в спортни състезания, да са имали страничен бизнес, докато са учели или пък и двете.

“Половината от тях са се участвали в спортни състезания,” казва той и това не е случайност. Успелите предприемачи са му казали, че от спорта “са научили как да се справят с победите … и по-важното как да се справят със загубите. Те винаги са поемали отговорност за победите си, но и за провалите си. Те винаги са обвинявали себе си.”

Както неколцина са му казали, когато нещата се объркат, “Аз не мога да виня конкурентите. Не мога да виня пазара.”

Как се става милиардер в 21-и век? Разберете от анализа на Ник Трейн на последната класация на най-богатите хора в света, изготвена от Forbes


Другата обща характеристика от техните училищни дни е, че много от тези, които впоследствие натрупват състояние, са имали собствен страничен бизнес, открива Цителман. Това не включвало просто да имат някаква работа.

“Хората, които работели на почасово заплащане, били изключение,” казва той. Вместо това Цителман открива, че бъдещите мултимилионери ръководели собствен бизнес, където им се налагало да мислят като предприемачи и да работят с клиенти.

“Много важно е, че участвали в продажбите,” казва той. “Тази ранна кариера в сферата на продажбите е била много по-важна от от това, което научавали в училище.”

Нанасяйки поредния удар на домашните работи в училище, Цителман казва, че обектите на неговото проучване научавали много повече от личен опит, отколкото от четене и разчитали повече на “интуицията”, отколкото на анализите.

“Интуицията е резултат от това човек да се учи чрез личен опит,” казва той. “Тази знания са били много по-важни от това, което научавали в училище.”

За своята книга Цителман провел подробни интервюта с 45 мултимилионери, които не са наследили състоянието си, от различни индустрии в Германия. Състоянието на повчето от тях възлизало на между 30 млн. евро и 1 млрд. евро.

Всичките те били натрупали богатството си или от нулата, или пък били увеличили многократно свое наследствто. Неговите заключения съвпадат с тези на други проучвания на начина на мислене на успелите предприемачи в САЩ и на други места, отбелязва той.

Цителман обаче предупреждава, че все още се учим относно това какво прави тези хора различни. Темата как да станем супербогати се изучава изненадващо малко от страна на академиците, казва той. Ние също така не трябва прекалено много да генерализираме или да опростяваме резултатите. Всеки човек е уникален.

Неговите интервюта обаче разкриват допълнителни модели на мислене, споделяни от много или от повечето от неговите субекти.

Те обикновено се чувстват по-комфортно от повечето хора с конфликтите между хората: „Тяхното ниво на благосклонност не е толкова високо,” казва той. Те също така са по-съвестни от средностатистическия човек, по-отворени към нови предизвикателства и по-екстровертни. Те също така обичат да плуват срещу течението,” казва Цителман.

“Противоположният подход е нещо, което споделят. Те правят нещата по по-различен начин, те мислят по по-различен начин. Ако правите нещата, както всички останали, няма да забогатеете.”