Азиатските акции отстъпиха от четиримесечните си върхове, след като слабите данни за фабричната дейност в Китай понижиха оптимизма относно перспективите пред търговска сделка между САЩ и Китай.

Австралийският долар, който е ликвиден барометър на инвеститорските нагласи спрямо Китай, поевтиня с 0.4%, след като производственият индекс Caixin/Markit падна до най-ниското си ниво от февруари 2016 г. Това породи нови страхове относно икономиката.

Предпазливостта на инвеститорите също така нараства преди очакваните по-късно днес данни за неселскостопанската заетост в САЩ, като анализаторите не са сигурни какъв ефект е оказало спирането на работата на администрацията върху заетостта.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI се понижи с 0.1%, но преди това записа ръст от 7.2% през януари.

Японският Nikkei остана без промяна, докато индексът на сините чипове в Шанхай добави 0.4%.

Акциите първоначално поскъпнаха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че скоро ще се срещне с китайския си колега Си Дзинпин, за да се опита да сключи сделка, след като водещият преговарящ за САЩ обяви, че в преговорите е постигнат “значителен прогрес”.

Това приповдигнато настроение бе охладено донякъде от изявлението на Белия дом, че 1 март е крайният срок за сключване на сделка и ако това не се случи, страната ще увеличи митата върху китайските стоки.

Оптимизмът подкрепи Уолстрийт, като S&P 500 приключи вчерашната сесия с повишение от 0.86%. Nasdaq скочи с 1.37%, след като акциите на Facebook Inc поскъпнаха с близо 11%. Dow Jones отчете минимално понижение от 0.06%.

През януари S&P 500 се повиши със 7.9%, което бе най-доброто му месечно представяне от края на 2015 г., както и най-силния старт на годината от 1987 г. Nasdaq нарасна с 9.7% за месеца, докато повишението при Dow Jones бе от 7.2%.

Пазарите на акции получиха облекчение от промяната в политиката на Федералния резерв на САЩ, който тази седмица изненада мнозина като се отказа от плановете си за по-нататъшно вдигане на лихвите.

Лихвата по двегодишните щатски държавни облигации се понижава с 14 базисни пункта за седмицата, което, ако се запази, би било най-голямото седмично понижение от средата на 2010 г.

Това от своя страна се отрази на долара, въпреки че щатската валута днес се отдалечи от дъната си. Доларът поевтинява с 0.6% от началото на седмицата спрямо йената до 108.82, но намери известна подкрепа при 108.50.

Доларовият индекс остава без промяна на ниво от 95.579, благодарение отчасти на поевтиняването на еврото до 1.1439 долара.

Еврото поевтиня, след като президентът на Централната банка на Герман Йенс Вайдман обрисува необичайно мрачна картина на германската икономика, заявявайки че икономическият спад в страната може да продължи по-дълго, отколкото се е очаквало първоначално.

Цената на златото се движеше близо до деветмесечен връх, подкрепена от спада при лихвите по облигациите и очакванията за по-евтин долар. Спот цената бе на ниво от 1 317.66 долара за тройнуция, след като преди това докосна 1 326.30 долара.

Цените на петрола бяха поставени под натиск след като слабите икономически данни от Китай компенсираха признаците, че основните страни износителки на суровината бързо намаляват производството съгласно споразумението си.

Фючърсите на щатския лек суров петрол поевтиняха с 5 цента до 53.74 долара за барел, докато брентът поскъпна с 3 цента до 60.87 долара за барел.