Ситуацията в страните с най-ниски доходи в света не изглежда обещаваща, което повдига множество притеснения относно способността им да управляват ефективно икономиките си, в контекста на масовата миграция, наблюдавана през последните няколко години, главно в Европа.

На подобни размисли навежда анализ на Световната банка, посветен на публичния дълг в най-бедните страни в света.

Страните с най-ниски доходи в света записват рязък скок в дълга си през последните 5 години, сочи анализът, публикуван в блога на инситуцията.

Спрямо 2013 г. средното ниво на дълга в 32-те дъжрави в света с най-ниски доходи е скочило с 20 процентни пункта. По този начин увеличаващите се лихвени плащания абсорбират приходите на правителствата в тези страни.

Според класификатора на Световната банка, сред страните с най-ниски доходи в света попадат тези с брутен национелан доход под 995 долара на човек от населението.

За сравнение, България попада в групата на държавите с доходи над средното, или тези с брутен национален доход на глава от населението в размер между 3 896 долара и 12 055 долара.

Увеличението на публичния дълг излага страните с най-ниски доходи на силните валути, лихвените нива и риска при рефинансиране. Към момента 11-те икономики с най-ниски доходи се нармират в предкризисна дългова ситуация или във висок риск от изпадане в такова неблагоприятно състояние.

За сравнение, през 2015 г. държавите в подобна ситуация са били едва шест на брой.

Дори тези, които се намират в нисък риск от дългова криза, са изправени пред проблеми в бъдещето.

Лекарство за тези икономики биха били политики, които да усилят ефективността на местните ресурси и публичните инвестиции.

След като благодарение на международни програми, активни в началото на новия век, дългът спрямо брутния вътрешен продукт в най-бедните страни бе смъкнат от близо 100% до средно 30% през 2013 г., тенденцията започна да се обръща.

Така към края на 2017 г. средното ниво на дълга в тези икономика се повиши до над 50% спрямо БВП. Тази тенденция се наблюдава особено ярко в страните износители на стоки.

Повишаването на публичния дълг изважда на преден план притеснения относно устойчивостта на дълга, когато се използва за финансиране на инвестиции, като освен това поставя под въпрос способността на тези икономики да изплащат задълженията си в бъдеще.

В някои от тези страни високите фискални дефиците са комбинирани с високо ниво на публичните инвестиции. Това обаче не е общият случай, тъй като в повечето страни с ниски доходи основна част от дълга се използва за финансиране на настоящия ръст на потреблението.

Все по-често публичният дълг в страните с най-ниски доходи идва от търговски кредитори и от страни, които не са членки на Парижкия клуб (съставен от едни от най-богатите държави в света).

Тези заеми най-често се сключват при пазарни цени, а не при преференциални условия. В резултат на това, лихвените плащания изяждат все по-голяма част от правителствените приходи, което поставя някои държави в ситуация на повишаващи се цени на дълга, особено когато става дума за рефинансиране в идните години или за теглене на дълг в чуждестранни валути.

За решаване на тези проблеми ще са нужни множество реформи, главно свързани с мобилизация на местните ресурси, увеличаване на ефективността на публичните разходи, увеличаване на практиките по управление на дълга.