Бумът в цените на имотите в Атина изтласка гърците от пазара
Джералдин Хайнс се притеснява за бъдещето.
63-годишната Хайнс се опитва да си купи апартамент, откакто е изгонена от жилището, в което живеел под наем в продължение на 32 години, след като то е купено от китайски инвеститори преди две години.
"Искам известна сигурност, в случай че същото нещо се случи отново," казва пред BBC Хайнс, която е родена в Ирландия.
Тя получава скромна заплата като учител по английски език, а пенсията на нейния гръцки съпруг е намалена от 1 500 евро на 500 евро заради икономическата криза, която започна през 2010 г.
"Когато бяхме изгонени, наблизо все още имаше апартаменти, които се продаваха за 100 000 евро. Сега не мога да намеря нищо под 250 000 евро. Това са китайски и руски цени. Не гръцки."
Финансовата криза в Гърция, която започна преди десетилетие, сви в следващите години икономиката на страната с над 25%, но най-накрая има признаци на подобрение.
Имотният пазар, който някога бе напълно мъртъв, отново е във възход – цените на имотите в Атина нарастват с 3.7% миналата година.
Тази новина обаче предизвиква безпокойство.
Бумът изглежда се дължи на спорната програма "Златна виза", съгласно която граждани на държави извън ЕС получават жителство и право на свободно придвижване в Шенгенското пространство в замяна на инвестиция в имот.
Притесненията са, че чуждестранните инвеститори се облагодетелстват, докато гърците не могат да се включат на пазара.
Какво представляват златните визи?
Много страни от ЕС, в това число Великобритания, Португалия и Испания, предоставят златни визи, но вложението за получаване на такава е най-ниско в Гърция.
Чужденците получават петгодишно жителство, след като закупят имот за 250 000 евро, което превръща страната в нова гореща точка за чуждестраните инвеститори.
Според организацията Enterprise Greece, през 2018 г. на инвеститори и техните семейства са издадени 9 756 разрешителни за пребиваване до края на ноември, в сравнение с 6 205 през 2017 г. и 3 695 през 2016 г.
Най-голям е броят на китайските купувачи, следвани от инвеститори от Русия и Турция, като стотици от тях пристигат всяка седмица на летището в Атина, където биват поети от имотни агенти, за да разглеждат имоти.
"Има много компании, които купуват имоти от гърци и ги препродават на китайци," казва Лефтерис Потамианос, президент на Асоциацията на недвижимите имоти в Атина, според когото поне една трета от продаваните имоти в града се купуват от инвеститори със златна виза.
"Това се отразява на местните хора, които се опитват да наемат имоти и които гледат как цените се покачват. Много от имотите преминават от гръцки в чужди ръце. Ние не можем да контролираме това."
Как това е свързано с Airbnb?
Тъй като цените в центъра на Атина падат с много по време на кризата - до 1 000 евро или по-малко на кв. м., Потамианос обяснява, че инвеститорите обикновено купуват три или четири апартамента в популярни туристически райони и ги отдават под наем в Airbnb.
Това е довело до увеличение на наемите със 17% през миналата година, според гръцкия уебсайт Spitogatos.
Местните жители, които се обагодетелстваха от парите на туристите, въпреки общото лошо икономическо състояние на Гърция, сега започват да усещат отрицателните ефекти.
"Всяка година отчитам ръст в броя на посетителите, което е добре," казва Спирос Белас, който притежава кафене в Кукаки - квартал, обявен от Airbnb като един от районите с най-голям ръст в световен мащаб през 2016 г.
"Сега обаче смятам, че нещата стигнаха твърде далеч. Наемите се удвоиха до 600 евро, а понякога достигат 1 000 евро. Не мисля, че това е отражение на гръцката реалност. На половината от служителите ми им се наложи да се преместят."
Неговият приятел Георгиус Лафе казва, че хазяинът наскоро вдигнал наема на студиото, в което живее от 220 на 400 евро на месец. "Ако работите в бар или ресторант тук, заплатата ви е едва 600-700 евро," обяснява той.
Кой се облагодетелства от това?
Някои жители на Атина, като Иро Христодулаки, обръщат ситуацията в своя полза. 31-годишната Христодулаки и нейният приятел купуват и обновяват три апартамента за Airbnb. Единият от тях наскоро е продаден на китайски инвеститор за 58 000 евро, или осем пъти повече от това, което плащат за него преди две години.
Двойката се цели в чуждестранни купувачи, "защото те плащат повече от гърците" и продават имота чрез китайска компания на купувач, който никога не го е виждал.
"По време на кризата имаше толкова много изоставени апартаменти, тъй като хората нямаха пари, с които да ги обновят," казва Христодулаки. "Във всичките апартаменти, които ние купихме, не можеше да се живее."
"Ние не ги свалихме от пазара на наеми, ние просто създадохме нещо ново."
Какво може да последва?
Не само гърците са загрижени за количеството на издаваните златни визи. От Европейската комисия предупредиха, че схемата може да подпомага организираната престъпност и прането на пари.
Гръцкото правителство въведе по-строг контрол, но въпреки това планира да разшири схемата, така че да включва облигации и акции.
По улиците на Атина мнозина призовават за по-строги регулации.
"В момента има прекалено много свобода," казва Белас. "Имаме нужда от това някой да въведе правила, в противен случай всичко ще се промени."