Забавянето на някои от ключовите икономически реформи в Гърция отново предизвика тревогите на кредиторите.

Проблемите в южната ни съседка могат да поставят под въпрос следващото плащане по външните ѝ задължения, пише Bloomberg.

Оценката на кредиторите показва, че Гърция все още не е изпълнила 16-те стъпки от списъка с реформи, който беше договорен с европейските й партньори. Ако страната не успее да постигне някакъв по-значим напредък до 11 март, за когато е насрочено следващото заседание на европейските финансови министри, може отново да се изправи пред трудности при погасяването на външния си дълг..

Въпреки че Атина официално приключи спасителната си програма през лятото на 2018 г., страната все още се нуждае от периодични външни траншове, които имат за цел да подпомогнат рефинансирането на задълженията й.

До средата на 2022 г. най-задлъжнялата държава в Европейския съюз трябва да изпълни поетите ангажименти пред кредиторите, като в замяна ще получава по 1 милиард евро на всеки шест месеца.

Правителството на премиера Алексис Ципрас обаче се подготвя и за изборите, насрочени за месец октомври тази година. Управляващиге не само забавиха необходимите реформи, но и предприеха редица политически ходове, включително увеличаване на минималната заплата и държавни субсидии за семействата с ипотечни кредити, припомня изданието.

Всичко това засили притесненията на кредиторите.

Въпросът е дали това забавяне се дължи на умората на гръцкото общество от "затягането на коланите" или е дългосрочен политически избор, който може да прерасне в още по-голяма фискална разточителност.

Ако Европейският съюз реши да "удари гръцкото правителство през пръстите", това със сигурност ще окаже влияние върху капиталовия пазар в страната, който бе един от най-силно представящите се тази година.

От началото на 2019 г. водещият индекс на борсата в Атина добави 13% към стойността си. Доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации пък се движи около 3.7%, при положение че в разгара на дълговата криза през 2012 г. тя скочи до 37 на сто.

Дългът на правителствата достигна рекордните 66 трлн. долараТова е двойно повече спрямо 2007 г.

Една от политиките, които предизвикват най-силни тревоги у международните кредитори, е свързана с предложението на правителството за защита на семействата с ипотечни кредити в южната ни съседка. То предвижда забрана за отнемане на жилище в полза на банката, ако то е единствено за кредитополучателя.

Според международните кредитори тази оферта е твърде щедра и може да постави под заплаха стабилността на банковата система в страната.

Законопроектът предстои да влезе за обсъждане в парламента още следващата седмица, а детайлите тепърва ще се уточняват с представителите на банките и с кредиторите на страната, пише още Bloomberg.

Засега не е ясно как една подобна мярка би се отразила на банковите баланси и дали трезорите ще трябва да преструктурират заемите, отпуснати на семействата, които влизат в защитената група.

Планираното увеличение на минималната работна заплата в страната с 11% също не се хареса на международните ѝ партньори, тъй като надвишава значително препоръките на експертите. Според гръцките кредитори, тази стъпка ще се отрази негативно на конкурентоспособността и ще забави икономическия растеж.

В същото време управляващите в Атина продължават да отлагат приватизацията на националната магистрала Егнатия Одос, която свързва Игуменица в района на Епир с Александруполис в Тракия.

Съкращаването на държавната администрация също не се случва с договорените темпове, а просрочените плащания на държавата към частния сектор тежат все повече на гръцката икономика.

Южната ни съседка разполага с десетина дни, в които да демонстрира някакъв напредък в икономическата си реформа. Ако това не се случи, финансовата помощ от Европа също ще се отложи, прогнозират експертите, цитирани от Bloomberg. В момента Гърция разполага с достатъчно резерви и не е заплашена от нова ликвидна криза, но забавянето на финансовия транш към страната ще бъде изключително тревожен сигнал за кредиторите.

По всяка вероятност то ще се изтълкува като сигурен знак за забавянето на реформите, а това може да се окаже сериозна пречка за правителството и плановете му да емитира нови облигации на финансовите пазари през следващия месец.