Промишлената активност в САЩ и Китай отбеляза повишение през март, за разлика от европейската индустрия, която все още изостава спрямо двете водещи световни икономики, пише The Wall Street Journal.

Засилването на промишления сектор в Съединените щати през последния месец вдъхна надежди на пазарните участници и доведе до ръст на борсовите индекси на Уолстийт.

Инвеститорите започнаха да разпродават свръхконсервативните активи в портфейлите си, включително и дългосрочните държавни облигации, което повиши доходността по 10-годишните американски ДЦК над тази на краткосрочните в понеделник тази седмица. По този начин т. нар. "обърната крива" на доходността, която се счита за предвестник на рецесията, беше върната към нормалните си равнища.

Данните на американския Институт за управление на доставките (Institute for Supply Management) показаха, че индексът на производствената активност бележи ръст до ниво от 55.3 пункта през март, в сравнение с отчетените 54.2 пункта в предходния месец. Индикаторът се базира на анкета, проведена сред мениджърите по доставките на водещите американски промишлени предприятия от различни сектори.

Последните данни показват, че те са настроени оптимистично по отношение на производството през следващите няколко месеца. По принцип стойности на индекса над 50 пункта се приемат като индикация за предстояща експанзия в производството.

В Китай аналогичният измерител на промишлената активност също демонстрира устойчиво възстановяване. През март той достигна шестмесечен връх от 50.5 пункта, в сравнение с регистрираните 49.2 пункта през февруари, като надвиши предварителните очаквания на икономистите.

В същото време обаче показателите за активността в европейския промишлен сектор изостават значително от тези в САЩ и Китай. Индексът PMI (Purchasing Managers Index) на IHS Markit, който също измерва очакванията за обемите на поръчките във водещите промишлени предприятия на Стария континент на база анкета сред мениджърите по доставките, падна до ниво от 47.5 пункта през март.

През февруари стойността на индикатора бе на ниво от 49.3 пункта. Това е най-силният месечен спад от близо 6 години насам, припомня WSJ.

Измерителите на производствената активност се смятат за един от важните индикатори за "здравето" на глобалната икономика. През последните няколко месеца на много места по света се забелязва забавяне на растежа след силното първо полугодие на 2018 г.

Търговският конфликт между САЩ и Китай засегна не само компаниите от двете водещи суперсили, но и техните доставчици и подизпълнители, които се намират в други държави, включително и в Европа.

Защо икономистите не могат да предвиждат рецесиите? За разлика от пазарните участници, които често предвиждат катастрофи, които не се случват, икономистите са по-склонни да пропускат предстоящите рецесии

Държавните институции и централните банкери се опитват да стимулират икономическата активност с различни инструменти. Управляващите в Пекин отговориха с данъчни облекчения, а Федералният резерв на САЩ взе решение да изчака с повишенията на лихвените проценти. Европейската централна банка също загатна за известно облекчаване на монетарната политика.

Сега икономистите очакват да видят ефектите от тези мерки. Големият въпрос е дали те ще са достатъчни за възстановяването на възходящия икономически тренд или въпреки всичко глобалният негативен цикъл ще се окаже неизбежен.

Към момента изглежда, че Европа изпитва най-големи затруднения. Германия, която е силно зависима от износа си, отчете спад на PMI индекса през март до най-ниското ниво от 7 години насам.

От Германската инженерна асоциация понижиха наполовина очакванията си за ръста на производството през 2019 г. до едва 1%. Като основен аргумент за това те изтъкват търговския диспут между САЩ и Китай.

През последните няколко десетилетия Германия бе основен доставчик на машини и оборудване за китайските промишлени предприятия, както и за останалите развиващите се пазари. Германските автопроизводители пък отчитат негативните ефекти от свиването на търсенето на нови коли в Поднебесната империя.

На европейския пазар проблемите им са свързани с изпълняването на по-строгите екологични норми, които имат за цел да понижат нивата на парниковите емисии.

Всичко това води до по-високи разходи и се отразява надолу по цялата верига на доставките, в която участват стотици доставчици на компоненти за гигантите от автвомобилния сектор. Експертите, цитирани от WSJ, смятат, че 2019 г. ще бъде наситена с предизвикателства за европейската автоиндустрия и едва ли може да се очаква някакво подобрение преди втората половина на 2020 г.

Рецесия чука на вратата на най-голямата европейска икономикаНай-голямата европейска икономика може да изпадне в рецесия за първи път от дълговата криза в региона насам

В САЩ данните на ISM предизвикаха далеч по-оптимистични кометари. JP Morgan ревизира във възходяща посока прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на страната за първото тримесечие до 2% на годишна база. Досегашните очаквания на експертите на банката бяха за повишение от 1.5 на сто.

Следващият ключов индикатор за състоянието на американската икономика ще бъде публикуван в петък (5 април), когато Министерството на труда ще изнесе месечните данни за заетостта. Предварителните очаквания са за ръст на работните места в частния сектор с поне 180 000.

Данните за потребителското търсене отвъд Океана от началото на годината не са еднозначни. Продажбите на дребно през февруари отчетоха спад от 0.2% на месечна база, което дава повод за известни притеснения сред икономистите. В Китай ситуацията също не е оцветена изцяло в розово, въпреки силните данни за промишлената активност.

Експертите, цитирани от WSJ, предупреждават, че проблемите на имотния пазар, натискът за изпълнение на все по-строгите екологични изисквания за китайските фабрики и свиването на потребителското търсене може да се отразят негативно на втората най-голяма икономика в света.

Засега обаче САЩ и Китай изглеждат доста по-подготвени за идващите предизвикателства, в сравнение с държавите от Стария континент.