Екатерина Кирилова и Емилия Занкина са две от представителките на нежния пол, които ще вземат участие в десетото издание на Шумът на парите, съответно в панел Банки и панел Образование.

Събитието, което ще се проведе на 16 и 17 април в зала 6 на НДК, е безплатно за присъствие.

Кирилова е член на Управителния съвет и главен търговски директор на Уникредит Кънсюмър Файненсинг, докато Занкина е първи зам.-ректор по академичните въпроси на АУБ.

Вижте какво разказаха те за пътя им към успеха в интервю за Profit.bg:

България е на второ място в Европейския съюз по дял на жените на ръководни длъжности - 49%. Трудно ли обаче се стига до върха на токчета?

Екатерина Кирилова: Пътят до върха на токчета е толкова труден, колкото и с удобни, ниски обувки. Изисква се силен фокус, огромна енергия, способност за работа в екип, уважение към хората, с които работиш.

Комбинацията от всички тези качества помага професионалното израстване. Данните, че България е на второ място в класацията за присъствие на жените на ръководни длъжности е интересна, но не е изненада.

Ние, българките, безспорно притежаваме много силни страни, но най-важното е, че не ни е страх да поемаме към върха. Аз лично имам шанса да работя в група, в която жените са стимулирани и подкрепяни да заемат ръководни позиции.

Когато говорим за подкрепа от страна на работодателя, това включва различни обучения, тренинги, но и разбиране на ангажираността на дамите.

Емилия Занкина: Със сигурност все още нямаме равнопоставеност на половете от гледна точка на възможности и кариерна реализация, както и откъм доходи. Но смея да кажа, че от последния доклад на Световната банка, който бе представен от Кристалина Георгиева неотдавна тук, в София, България е отбелязала огромен напредък през последните десет години.

Българките се радват на завидно по-добро положение спрямо много от техните европейски колеги в Европа. Но все още остават проблеми, като по-ниските заплати за жените, не само на мениджърски позиции, но и на всякакви други позиции, по-трудно кариерно развитие, както и стериотипизиране и дискриминация, особено свързана с това, че жената остава главният член на семейството, който се грижи за децата.

Така че трудно е, но в България нещата се развиват в оптимистична посока.

На нежния пол често му се налага да балансира с много дини под една мишница по йерархичната стълба. Каква е тайната на успешното съчетаване на кариера и "женски" задължения, които не са никак малко?

Екатерина Кирилова: Човек е щастлив, когато е реализиран не само професионално, но и в личния си живот. За мен тайната на успешното съчетание се крие в две основни умения: добрата организация и работата в екип – както в офиса, така и у дома. Правилното разпределение на семейните задължения е от решаващо значение.

Под добра организация включвам и важно правилното приоритизиране, кое след кое следва. Носенето на много дини под една мишница дори бих нарекла стимулиращо, защото е тренировка как да бъдем добре организирани.

Емилия Занкина: Много е важно каква е легалната рамка, защото, когато няма такава, манталитетът и културата трудно се променят. В тази насока, нещата в България са добре поставени, въпреки че ние нямаме закони, които изрично подпомагат жените, имаме закони, които говорят за равнопоставеност на половете, включително и в Конституцията. Освен легалната рамка, важни са и реалните възможности, които започват от най-ранна детска възраст и най-вече образователните възможности.

Жената трябва да има добро образование, за да има възможност да се развива, да има желанието да се развива и да вижда хоризонти, които са отвъд домакинството. Така че трябва активно да се работи в тази посока. На един трети етап, разбира се, трябва да има и подкрепа в професионален аспект и тази подкрепа се изразява в няколко посоки. Жената трябва да има подкрепа на мъжете около себе си - като се почне от баща си, съпруга си, сина си. Тоест мъжете до нас трябва да ни подкрепят.

Също трябва да ни подкрепят и жените. Кристалина Георгиева на същия този форум цитира Мадлин Олбрайт, която казва, че има специално място в ада за жените, които не помагат на жени. Това наистина трябва да е така. Тоест не трябва да има ревност и конкуренция между жените и това, че една е успяла да се вмъкне между мъжките редици, не означава да не допуска никоя друга след себе си.

Жените трябва сами да си помагат една на друга, но като цяло трябва да има и една схема, която да позволи разпределяне на длъжностите, а не пренатоварване на работното място, само защото си жена. От много жени на високи позиции чувам, че те трябва да работят поне двойно повече, за да получат същото уважение, да достигнат същото ниво или да получат увеличението, което един мъж би получил с по-малко работа.

Затова ние трябва да имаме помощ вкъщи, помощ на работното място от други жени и от мъжете, без да говорим за полове, като цяло от колегите.

Разкажете ни повече за вашия път към успеха.

Екатерина Кирилова: Когато човек започне професионалното си развитие, е добре да знае основата на бизнеса, в който работи. Банковият бизнес е услуга на клиента. Това, което ми е било винаги от полза, е, че съм започнала професионалния си път от банковия клон, работила съм директно с клиенти и не забравям тези първи уроци.

Едновременно с това съм запазвала любопитството си, интереса и мотивацията при всяка нова стъпка. За мен фокусът не бива да е изкачването на йерархичната стълба, а човек да учи нови неща и да допринася за успеха на екипа си и организацията, за която работи.

Емилия Занкина: Това се базира на твърдението, че аз съм успешна, което винаги е в относителна рамка. Мисля, че човек трябва да мисли за себе си с известна доза скромност и това много помага за успеха. И също, когато другите започнат да го наричат успешен, човек трябва много да внимава да не му се завие главата, да не започне да става арогантен.

Ако приемем, че аз съм постигнала нещо, то е станало по следния начин: голяма доза късмет, разбира се, и хаотичност, но мисля, че точно тези елементи, за които говорих, аз съм ги имала. Имала съм подкрепата на моя баща да се образовам отрано, да уча езици, да следвам след това. Имала съм и подкрепата на майка ми, разбира се.

След това, имала съм желанието винаги да уча и да зная повече и съм имала добри възможности, за да получа добро образование и тук в страната, и след това в САЩ. След това попаднах в академичната среда, която в САЩ е доста по-недискриминираща към жените. Не бих казала това за академичните среди в България.

Тук на високите етажи има предимно мъже и жените се гледат с доста скептичност и подозрение. Но аз успях да придобия увереност и умения в една друга среда, която ми помогна след това да успея тук. И много важно: имам подкрепата на моя съпруг, която, от една страна, се изразява в това, че той не се комплексира от това, че има успешна жена до себе си, а напротив- гордее се.

И на второ място, той се включва активно във всичко, което правим заедно - от гледане на децата, до поддържане на жилище, до планиране на нашия живот заедно. Тоест той не робува на някакви стереотипи, на женски и мъжки задължения и разделения на къщната работа. Всичко това смятам, че ми помага да мисля за себе си като за човек, а не непременно като за мъж или за жена.