Преди близо две десетилетия, в отдалечен руски град, известен най-вече с маслото и спалното си бельо, двама братя делят една стая и компютър с процесор Pentium 100, който използват, за да създадат първатa си игра.

Днес Уолстрийт иска част от това, което те са успели да изградят от тогава до сега.

Playrix се срещна с едни от най-големите банки “и посети няколко небостъргача,” казва 34-годишният Дмитрий Бухман, визирайки срещи с Goldman Sachs Group Inc. и Bank of America Corp. Засега обаче “сме концентрирани върху разрастването на бизнеса.”

Той и 37-годишният Игор Бухман са мозъците зад Playrix Holding Ltd. - създателя на популярни игри, подобни на Candy Crush, като сред тях са Fishdom и Gardenscapes.

Игрите на Playrix имат над 30 милиона потребители дневно от Китай до САЩ и генерират годишни продажби от 1.2 млрд. долара, според Newzoo. Това я нарежда в Топ 10 сред компаниите разработчици на приложения в iOS и Google Play по приходи, сочат данни на AppAnnie.

Така Playrix се конкурира наравно с Tencent Holdings Ltd., NetEase Inc. и Activision Blizzard Inc.

Днес състоянието на всеки от двамата братя се оценява на около 1.4 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg. Преди това те не са се появявали в световна класация за богаташи.

Техният път към богатството започва през 2001 г. в град Вологда, който се намира на близо 500 км северно от Москва, където Игор научава от университетски преподавател, че би могъл да продава софтуер онлайн. Той и Дмитрий, който по онова време все още е ученик, решават да опитат.

“Нямахме опит и никакви бизнес познания — всичко, което можехме да си представим, бе да създаваме игри,” казва Игор пред Bloomberg.

САЩ е най-големият пазар на Playrix, следван от Китай и Япония. Двамата братя ръководят от разстояние около 1 100 души, в това число служители в централата на компанията в Ирландия и разработчици в Русия, Украйна и Беларус.

Първият продукт на братята е игра, наподобяваща Xonix, в която играчите използват курсора, за да отварят скрити награди, докато се пазят от летящи топки.

Те създават играта по време на лятната си ваканция и успяват да генерират 60 долара приходи в първия месец, като след това те се увеличават до 100 долара на месец, което представлява около половината от средната заплата във Вологда.

Fortnite постави гейминг бизнеса на колене Изключително популярната онлайн игра Fortnite изяжда печалбите на големите разпространители на видеоигри, като Electronic Arts (ЕА) и Take-Two Interactive

“Помислихме си, че ако една игра ни носи по 100 долара на месец, можем да създадем няколко десетки такива и да печелим много пари”’, казва Игор.

Втората им игра, която е с анимиран герой, създаден от външен дизайнер, им носи по 200 долара на месец. Тяхната версия на Tetris генерира 700 долара на месец, но братята я спират, след като разбират, че популярната игра е защитена от лиценз.

През 2004 г., когато достигат 10 000 долара месечни приходи, те регистрират компания, наемат офис в мазето на склад за книги и служители, за да ускорят създаването на нови игри.

В първите години те продават игри през сайтове, като majorgeeks.com или download.com, преди да се прехвърлят на по-големи платформи, като Yahoo! и AOL. След това, в рамките на последното десетилетие, игрите започват да се местят първо към Facebook, а след това и към смартфоните.

Много от тях се предлагат безплатно, като потребителите впоследствие плащат за определни функционалности вътре в играта.

Playrix печели по-голямата част от парите си точно от такива покупки, а братята избягват рекламите, които разсейват потребителя. Рекламите генерират по-малко от 3% от приходите на компанията, според Дмитрий.

“За нас бе голямо предизвикателство да преминем към безплатните игри, тъй като това е напълно различно,” казва Дмитрий. “Това не са игри от типа създаваш, пускаш и преминаваш към следващата. Те са услуги, които трябва да бъдат поддържани постоянно, тъй като потребителите чакат редовни ъпдейти.”

Playrix успява в този преход, придобивайки световна популярност в последните три години с Gardenscapes и продължението й Homescapes.

“Тези игри са като приложенията, като Spotify — хората могат да ги използват с години,” казва Дмитрий. “Все повече хора свикват, че това е нещо напълно нормално. Защо да не платите 5 долара, за да си доставите удоволствието да играете игра на телефона, вместо да гледате видеа или да слушате музика?”

Потребителите в САЩ харчат средно по 32 долара на месец в Homescapes, която е най-популярната игра на Playrix, казват от компанията.

Playrix не е пускала ново заглавие от 2017 г., но компанията наскоро е придобила няколко студия за игри, за да разшири дейността си в нови жанрове, казва Игор, без да споменава подробности.

Успешните игри привличат големите играчи. Activision Blizzard бе придобита от King Digital през 2015 г. за 5.9 млрд. долара, а година по-късно Tencent и група от инвеститори купиха срещу 8.5 млрд. долара мажоритарен дял в Supercell Oy, създателя на Clash of Clans.

Може ли Playrix да е следващата?

През февруари се появи информация, че тя може да бъде продадена за 3 млрд. долара, като за потенциални кандидат-купувачи бяха посочени китайските компании iDreamSky Technology Holdings и FunPlus Game Co.

Двамата братя обаче опровергаха информацията.

“Няма да продаваме за 3 млрд. долара,” казва Дмитрий, който обаче признава, че Playrix обсъжда от миналата година стратегически възможности, във връзка с които са и срещите й с банки от Уолстрийт.

Целта засега е да станем водеща компания за игри, която се конкурира с Activision Blizzard и Electronic Arts на Запад и с NetEase Inc. и Tencent в Китай, казва Игор.

“Искаме да станем големи колкото тях, използвайки програмисти от нашия регион — бившите съветски републики и Източна Европа,” казва той.

Няма магическо число, което би накарало братята Бухман да продадат компанията, защото според тях по-важно от парите е да правят това, което обичат.

“Някои хора може би си мислят, че когато разполагаш с много пари, всичко става различно и много интересно и че започваш да се занимаваш с различни неща,” казва Дмитрий. “Не е така обаче. Ние просто продължаваме да работим.”