Глобалното население продължава да се увеличава, като по някои оценки то може да достигне 10 млрд. души до 2050 г.

За да се изхранват толкова много хора, ще трябва да произвеждаме рекордни количества храна.

Мащабите на това предизвикателство са епични. Предвид факта, че до достигането на 10 млрд. души население остават едва 30 сезона за посев и прибиране на реколта, е ясно, че селското стопанство - във вида, в който го познаваме, трябва да се промени, ако искаме да имаме някаква надежда за изхранването на планетата.

Тази необходима трансформация, не само на селското стопанство, но и на цялата верига на доставките на хранителни продукти, вече тече. Грег Фуут от BBC предлага няколко решения, които могат да ни помогнат да се подготвим за изхранването на 10 млрд. души.

Създаването на фермери роботи

Преди да започнете да крещите срещу екрана заради това, че роботите ще ни вземат работата, чуйте следното нещо. Много фермери твърдят, че дългите часове в трактора на полето са не само монотонни и отегчителни, но и ги лишават от възможността да отделят време за други ключови неща, от които имат нужда, за да управляват бизнеса си.

The Small Robot Company е създала три малки робота: Том, Дик и Хари. Том прави снимки на растенията в полето, които след това се изпращат за анализ. След това стигаме до Дик, който пръска с прецизност конкретни насаждения, елиминирайки необходимостта от масово пръскане, като по този начин се избягва ненужното замърсяване и се пестят ресурси.

Хари пък е роботът, който сади. Трите роботи извършват монотонните задачи, които по принцип се правят от хората, с по-голяма точност и по-малко загуби.

Предпазване на ценната почва

Една от причините за това малките, подвижни роботи да са добра новина за земеделието е, че те могат да заменят голяма част от работата, която се върши от големите конвенционални трактори. Обикновените трактори са тежки. Когато се движат по полето, те утъпкват почвата.

Това пък намалява броя на порите в нея, в които има въздух и вода. Това уплътняване значително намалява способността на почвата да задържа вода, а оттам и способността на съответното насаждение да я поема, заедно с хранителните вещества.

Използването на малки, по-леки роботи за работата, която в момента се върши от трактори, ще помогне до голяма степен за намаляването на тези проблеми. Сега, малък робот не може да дърпа голяма тежка машина като плуг или култиватор.

Те обаче нямат за цел просто да повтарят традиционните методи, използвани в земеделието.

Да дадем на отпадъците втори шанс

Един от най-шокиращите факти са огромните количества годна за консумация храна, която се похабява. Според оценки на ООН “една трета от всичката произведена храна, в крайна сметка, завършва гниейки в кофите на потребителите или търговците на дребно, или пък се разваля заради лоши условия на транспорт и отглеждане.”

Една от страните с голям проблем с хранителните отпадъци е Нидерландия – вторият най-голям износител на селскостопански продукти (по стойност) след САЩ. Самите мащаби на храните, които преминават през Нидерландия, означават, че отпадъците са голям проблем.

Холандското правителство пое ангажимент страната да стане първата в Европа, която да намали наполовина количеството на изхвърляната храна до 2030 г.

Има безброй брилянтни идеи и инициативи, които се надяват да помогнат, като един от тях е използването на приложения, като Too Good To Go. Това приложение дава възможност на търговците на дребно да пренасочват храни, които са се запътили към кофата за боклук, но са все още напълно годни за консумация, към потребителите на намалена цена.

Да забавим процеса на стареенето

Все още не можем да връщаме времето назад, но поне при плодовете стареенето може да се забави.

В Лондон пускат автобуси, които се движат с гориво от... кафеГъстата пътна мрежа и високите сгради превръщат британската столица в един от най-мръсните градове във Великобритания

Бананите, които ядем в Европа, може да са дошли от Еквадор, Доминиканската република, Коста Рика или от още по-далече. За да стигнат до нас, те трябва да са набрани зелени, след което вероятно са прекарали 40 дни на някои кораб, а след това са се озовали в супермаркета, където, за да бъдат взети от рафта, трябва да са в идеалния жълт цвят, без черни петна. За да се постигне такова нещо, е необходимо целият този процес да се управлява много внимателно.

Ако един банан узрее прекалено рано, той отделя етиленов газ, който предизвиква узряването и на останалите банани. Необходим е само един преждевременно узрял банан, за да бъдат унищожени 15% от цяла пратка. Това е огромно количество похабени банани.

Това, което правят учени в Норич, Великобритания, е да променят генома на бананите, модифицирайки специални части от тяхното ДНК, така че да отделят много по-малко етилен. Това може да доведе до по-малко загуби по време на транспортирането и да удължи живота на банана на рафта в супермаркета.

В някои части от света това може да бъде пренесено в реалните вериги по доставките. На други места, като ЕС например, културите с модифицирани гени са много стриктно регулирани, а процесът за одобрението им отнема много време.

Да вземаме умни решения

Настоящите методи на отглеждането, обработването и продажбата на хранителни продукти просто не могат да бъдат разраснати и не са устойчиви, според Фуут.

Единственият начин, по който светът ще може да изхранва 10 милиарда души до 2050 г., е, ако земеделието и хранителната индустрия станат много по-устойчиви. А това изисква промени на целия модел на отглеждане, преработка, транспортиране, съхранява и продажба.

Това означава, че много от компаниите и правителствата трябва да предприемат действия. Това обаче важи и за всички нас.

Независимо дали това означава да отидем в супермаркета и да изберем „най-грозния” зеленчук за вечеря, да насърчаваме супермаркетите да променят етикетите си, така че да виждаме въглеродния или водния отпечатък на нашата храна (за да можем да избираме авокадо, за чието отглеждане са използвани по-малко от нашите бързо намаляващи водни запаси), или използването на технологиите, за да се избягват отпадъците, има много неща, които можем да правим, за да ценим храната си и нейните производители.

Изграждането на свят, който се изхранва от устойчиво селско стопанство, е трудна задача. Въпреки това обаче фермери, учени, инженери, търговци на дребно, бизнес лидери и правителства се обединяват, за да гарантират, че в бъдеще ще разполагаме с достатъчно храна.

Всеки от нас също така би трябвало да се замисли какви промени може да направи в личен план, за да се присъедини към тези усилия.