Подуправителят на БНБ Калин Христов прогнозира, че лихвите ще се запазят ниски за неопределено дълго време. В рамките на форум, посветен на банковия бизнес, Христов направи цялостен анализ на икономическото състояние на еврозоната и на България.

В икономиките на страните от еврозоната и на България има дълбоки структурни проблеми, например, застаряващото население и все по-малкото работна ръка, заяви Христов.

„У нас работната сила се свива с 90 000 всяка година. При квалификационната структура също има проблем“, каза той, цитиран от вестник Стандарт.

И като добавим емиграцията, състоянието на пазара на труда става изключителен проблем, от което следва още нещо - хората трябва да спестяват повече, за да си осигурят пари за старините, защото няма да има кой да пълни пенсионната и здравната система след време, с достатъчно средства.

Или казано по друг начин, спестяванията в банките растат, реформи липсват, а лихвите са ниски. Тогава изкушението да се отпускат кредити става все по-голямо, с което и рискът за последващото им необслужване, категоричен е Христов.

„Ниските лихвени проценти, реални, за дълго време размиват – по отношение на оценка на кредитния риск, какво е устойчиво и какво не. При близки до нулата лихви всичко е устойчиво“, обясни подуправителят на БНБ.

При първа и емоционална оценка, но реално не. Освен това ниската производителност на труда и растеж на икономиката, генериран основно от потребление, не дават устойчив модел.

И още нещо важно, в което Калин Христов е категоричен: „Ако някой смята, че с парична политика може да реши такива неща, много бърка“.

С което обръщаме поглед към политиката на Европейската централна банка, която, освен поддържането на много ниски лихви, стимулира икономиката чрез изкупуване на дългови книжа и чрез евтини заеми за банките. Това са инструменти, които ще поддържат сегашното ниво, но няма да решат проблемите, категоричен е Христов.

Особено когато няма никаква политическа воля за структурни промени в държави, като Италия и Франция, например. И все пак България се е запътила към еврозоната, макар и още дори да не сме във валутния механизъм, който я предхожда, а и икономиката ни да не е толкова развита, което има и своите положителни страни, според председателя на Асоциацията на търговските банки Петър Андронов:

„Структурните дисбаланси на Европа и на еврозоната имат и някакви възможности за нас като страна. Намираме се в специален момент, в който е факт, че нашите заплати не са конвергирали с тези в еврозоната. /…/ Много от големите западни инфраструктури, корпорации, банките, други пазарни участници, са изправени пред дилеми как да продължат напред, ясно е, че лихвите няма да са решение“.

А по-скоро окрупняването на бизнеса и въвеждането на новите технологии. Държавите обаче не са корпорации, затова - топката е в полето на онези, които могат да проведат структурните реформи, категорични са банкерите.