Психиатри от университета Дюк направиха обзор на популярни мобилни приложения, които помагат да се спрат цигарите. Те установиха, че повечето от тях предлагат способи, които не са подкрепени с научни доказателства.

Роджър Вилардага, професор по психиатрия и поведенчески науки в Университета Дюк в Северна Каролина, констатира: важно е да се изследват явленията, с които взаимодействаме ежедневно, за да разберем яхната необходимост и ефективност, пише Mashable.

Изхождайки от тези убеждения, той и неговите колеги решили да направят анализ на мобилните приложения, насочени към това да помогнат на потребителите да се избавят от вредните навици или по друг начин да подобрят качеството на живота си. Механизмът на работа на подобни програми е базиран на поощрението – системата проследява „успехите“ на потребителя и дава бонуси за постигане на „цели“.

Този метод е безполезен на практика, смята Вилардага. Той обяснява и защо.

В изследването му са участвали 30 приложения за борба с тютюнопушенето от над 700 достъпни за сваляне. Толкова малък брой е обусловен от това, че разработчиците на тези 30 приложения са създавали продукт с научна база. При създаването на само 4 от тях са провеждали подробно интервю с целевата аудитория.

Ученият пояснява: изследванията-интервюта са изключително важни, тъй като потребителят лесно може да бъде въведен в заблуждение. Например, през 2017 г. учените са установили, че 66% от пушачите са вярвали в т.нар. ръководство за промяна на навиците, базирано на информация от компании, производители на цигари.

Всеки може да създаде приложение за отказване на цигарите. Обществото трябва да подхожда с внимание към тяхното използване, казва професор Вилардага.

Същата е ситуацията и с приложенията за отслабване, медитация и фитнес. На тях им липсва научна база и тестове, които да са ръководени от лекари.

Какво прави през телефона си българинът всеки ден?Българите следват световните тенденции на потребление на технологичните иновации, сочи проучване, инициирано от VIVACOM

Според експерта в момента този тип мобилни програми носят толкова полза, колкото електронните „играчки“ от 90-те години. Много приложения за поддържане на психичното здраве изпращат мотивиращи съобщения на смартфона на потребителя, предлагат му да споделя чувствата си, напомнят му колко е важно да се диша правилно.

Стивън Шюлер от Калифорнийския университет казва: от 20 000 психотерапевтични приложения само 4% са снабдени с набор от методи, базирани на научни доказателства.

Преглед на приложения за отслабване, проведен през 2015 г., показва, че те не разполагат с адекватни стратегии за понижаване на теглото.

Това е като да ти предлагат лекарство, което не е тествано, подчертава проф. Вилардага.

Учените не отричат потенциала на приложенията за здраве. Според тях обаче има нужда от внимателен и осъзнат подход към тях. Количеството на свалянията на такива програми говори за търсенето им. Отговорът на проблема е лесен – в разработването на приложенията трябва да участват профилирани специалисти.