Когато големите корпорации съобщават, че техният изпълнителен директор напуска, обикновенно се посочват най-различни причини за раздялата.

Една причина обаче е тема табу – компаниите много рядко признават, че изпълнителният директор е бил уволнен.

Проучване разкрива, че през последните две години 52% от обявените раздели с изпълнителни директори от компании част от индекса Russell 3000 Index (най-големите 3000 публични дружеств в САЩ), всъщност представляват уволнение.

Това включва всички официално обявени поводи, като пенсиониране, оттегляне, желание за прекарване на повече време със семейството и прочее.

"С други думи, средно над един на всеки двама изпълнителни директори се е оттеглил под силен натиск да стори това“, казва Даниел Шаунер, основател на Exechange - услуга, която проследява разделите на директори с компаниите им, предава CNN.

Компанията измерва натиска, който са получили шефовете, за да напуснат, със скала от 0 до 10. 0 означава, че напускането е било доброволно, докато 10 предполага напускане под огромен натиск и принуда. Всичко над 5 дава основания да се смята, че директорът е бил принуден да напусне.

Оценката обхваща най-различни фактори, като колко бързо е напуснал директорът, възрастта му, цената на акциите на компанията, както и думите, използвани при официалното обявление за раздялата.

Например, изпълнителен директор на около 50-годишна възраст е вероятно да получи висока оценка, ако напусне без обяснение в период на ниски цени на акциите на компания, която не предоставя ясен план за бъдещето и изпраща бившия си лидер с хладно обръщение.

Друго проучване на The Conference Board, което разлглежда борсовото представяне на дружествата и възрастта на изпълнителните директори, изчислява, че между 2001 и 2017 г. 24% от напусналите шефове най-вероятно са били уволнение поради слабо представяне.

Бордът на директорите може да реши да освободи шефа на дадена компания по най-различни причини. Това означава, че делът на уволнените най-вероятно е дори още по-висок, посочва Матео Тонело, управляващ директор на организацията.

На база интервюта със 73 изпълнителни директори, които са били уволнение, от CEO Genome Project откриват, че водещаите причини за уволнение е слабото бизнес представяне (30%); лоши взаимоотношения с борда (26%), липса на ключови качества (22%) и отчуждаване на управленския екип (12%).

Освен това има редица случаи на уволнения в резултат на етични проблеми или криминални обвинения срещу изпълнителните директори.

За какво е цялата тази потайност?

Бордът може да предпочете мек подход в изявленията си с цел защита на компанията и собствената си репутация, както и избягване на евентуални обвинения или съдебни спорове.

"Когато бордове уволняват изпълнителен директор, те трябва да разглеждат собствения си провал. Те са съучастници в провала на изпълнителен директор, тъй като те са хората, които са го назначили“, казва Кери Сулкович, управляващ партньор на консултантската компания Boswell Group.

Бордовете искат да избегнат евентуално накърняване на репутацията на изпълнителния директор, поради което често има взаимни споразумения. Това се прави, за да може после компанията да привлече по-лесно добър кадър.

Що се отнася до самите директори, много рядко може да се чуе такъв, който публично се оплаква от уволнилата го компания. Това е така, тъй като изпълнителните директори искат да останат релевантни спрямо трудовия пазар, така че да могат да намерят новото си поприще.

Уволнението не е фатално

Стига да не са обвинени в незаконни дейности, повечето уволнени изпълнителни диркетори успешно продължават кариерата си, стига да изиграят картите си правилно.

"Тези, които се приземят на краката си, по-бързо придобиват способността да притежават собствената си история“, казва Елена Литкина Ботело, партньор в консултантската компания ghSmart.

„Това означава поемане на отговорност за повода, довел до уволнение. Те могат без емоция да кажат: „Ето какво се случи. Не се представих толкова добре, колкото се надявах. И направих ето това, за да реша този проблем“, казва Ботело.

Способността за бързо възстановяване се гради на умението да се докаже наличие на оперативен успех, подплътено с данни. Уволнени изпълнителни директори често търсят следващото си работно място в индустрии, където са постигнали най-добрите си резултати.

“За бордовете опитът в индустрията значи много“, казва Ботело.

В крайна сметка, всичко зависи от самия човек. Има директори, които се мъчат да оправдаят уволнението и такива, които изпадат в изолация и изпитват срам от случилото се.

И в двата случая това няма да им донесе успех в търсенето на нова работа, става ясно от думите на Ботело.