В Индия бизнесът със събиране и рециклиране на отпадъци е огромна индустрия с оборот от 25 млрд. долара.

Нейното бъдеще обаче е поставено под заплаха заради "наводняването" на пазара с тонове неизползвани суровини, пише The Wall Street Journal.

В Индия със събирането на отпадъци се занимават десетки хиляди души - от най-бедните села до скъпите квартали в големите градове. Някои обикалят по домовете, други събират индустриални отпадъци и метали, а има дори и специалисти, които събират подстригани коси за износ под формата на перуки.

Веригата на рециклирането стига до най-големите промишлени конгломерати, които произвеждат нови продукти от вече използваните материали.

Бизнесът носи печалби на индустрията, като в същото време предлага изход от капана на бедността за хиляди хора. През последните години обаче глобалният пазар на отпадъци претърпя сериозни сътресения, предизвикани от двамата най-големи играчи на него - Китай и САЩ.

Доскоро Китай беше най-големият купувач на "боклуци" от целия свят, докато САЩ са най-големият износител.

Намаленото търсене обаче, както и търговските конфликти, доведоха до свиване на покупките от страна на Поднебесната империя. В резултат на това една голяма част от отпадъците за рециклиране се насочиха към други пазари, в това число и към Индия. А цената на материалите за рециклиране буквално се срина.

За много от индийските компании това е добра новина, тъй като им дава възможност да купуват суровини много по-изгодно. Вносът на скрап в Индия през 2018 г. нарасна с 33%.

Но за местните работници, които събират ценни материали от планините от отпадъци по сметищата, поевтиняването на вторичните суровини е истинска катастрофа.

Доскоро цели семейства напускаха бедните индийски села и се местеха в градовете, за да се прехранват със събиране на отпадъци. Сега много от тях са принудени да се откажат и да останат без препитание, тъй като приходите от тази дейност не са достатъчни, за да напълнят семейния бюджет, пише WSJ.

Един килограм пластмасови бутилки, например, допреди година и половина се продаваше за около 45 рупии, което прави 65 американски цента. Днес цената е само 25 рупии (36 цента).

Освен в Индия, подобни процеси се наблюдават и в други държави от Тихоокеанския регион, като Малайзия и Индонезия. И там вносът на отпадъци от САЩ и Европа нараства значително през последната година.

В Китай обаче властите ограничиха вноса на вторични суровини, за да насърчат компаниите да използват по-голяма част от отпадъците, генерирани вътре в страната. Освен това Пекин се опитва да се отърве от имиджа си на "купувач на боклуци", тъй като това се счита за мръсна индустрия.

Как страната, наричана „Островът на боклука“, реши своя проблемПрез 80-те и 90-те години Тайван имаше един от най-сериозните проблеми с градските отпадъци в света. Сметищата на страната преливаха, а купища отпадъци задръстваха уличните ъгли

Но "наводняването" на пазара в Индия с вносни суровини води до спад и на цената на местните отпадъци. Едно от първите нива на рециклиращата индустрия са хора, като Амбия Катун - тя и нейното семейство от 15 години се издържат от събирането на материали в едно от най-големите сметища край Ню Делхи. Планините от боклуци там достигат височина от над 60 метра.

Доскоро фамилията изкарвала по 5 долара на ден от това занимание - сума, достатъчна за отглеждането на 7 деца и за покупка на малка барака в махалата, която се намира до сметището.

Но сривът в цените понижил приходите до 3 долара дневно, което принудило Амбия и най-малкото ѝ дете да се върнат в къщата им на село, разказва тя пред WSJ.

"Цените никога не са се понижавали толкова. Всичко поевтиня - алуминият, медта, стоманата, хартията, хранителните отпадъци. Дори и косата", казва Амбия Катун.

Тя започва да работи на бунището през 2003 г., когато пристига в града с три торби багаж и шест деца. В първите месеци се налага да ги носи със себе си.

Постепенно тя научава кои отпадъци са най-ценни и къде да ги търси. С времето се променя и видът на боклуците, които се изхвърлят - в последните години на сметището се намират мотоциклетни каски, таблети, телефони и най-различни електронни аксесоари.

След като бъдат събрани от хората на сметището, отпадъците се продават на прекупвачи, които ги сортират и продават на по-големите компании. Те обаче твърдят, че след последния срив на пазара се налага да работят на загуба, което ги принуждава да купуват все по-малки и по-малки количества.

В началото на тази година големите рециклиращи компании в Индия се събраха на специална конференция в град Кочи, за да обсъдят сътресенията на пазара и възможностите за намиране на нови купувачи на суровините.

"Ние сме буквално наводнени с излишен скрап. Жизненоважно е да се осигурим търсене извън Китай", заявява пред WSJ президентът на Международната рециклираща асоциация Ранджит Бакси, който управлява и британската J&H Sales International.

А Амбия Катун е категорична, че би искала внуците ѝ да не растат на село, а в града. Дори и да са на бунището.