Много често избираме да виждаме или „ангелските“, или „демоничните“ страни на живота – хора, решения, събития, симптоми. Но светът е едновременно разнолик…

На снимката виждате илюзия на Мориц Ешер. Тези, които виждат в тази картина (и в живота) само ангели – не са ангели, а просто добри хора, които е възможно да страдат от високо ниво на тревога или „сенчеста“ агресия, те може да предпочитат да „затварят очи“ за „неангелската реалност".

Хората, които виждат само демони, не са демони, а просто добри хора, които е възможно често да са се сблъсквали със ситуации, в които да се защитават. За тях да повярват, че в света има добро, означава да се отпуснат (а тогава може да не доловят удара, който им се нанася), размишлява Светлана Ройз, семеен психолог.

През 2014 г. тя е присъствала на TED лекция на Филип Зимбардо – „Психология на злото. Как добрите хора стават лоши“, в която той илюстрирал думите си с картината на Ешер.
За мен в лекцията се разказваше и за неоправданите очаквания, и как ги преживяваме, казва Светлана Ройз.

Филип Зимбардо говори за стъпките, които дърпат човека „към тъмната страна на силата“. Това са пасивна несъпротива на злото чрез бездействие или безразличие, подчиняване на груповите норми без размисъл, направена без мисъл първа малка крачка, размиване на личната отговорност, отсъствие на собствена личност, сляпо следване на заповедите, унижаване на другите.

Как да се почувствате успели, когато не ви се струва, че стеЗнаем, че преглеждате Facebook-а и виждате свои съученици, които са станали ту супербогати, ту си правят селфита от Бали

Александър Солженицин е казал, че границата между злото и доброто винаги минава през сърцето на всеки човек. Тази мисъл също бива спомената в лекцията на Зимбардо.

В името на комфорта ние избираме на коя „страна на силата“ да бъдем

Една статия за мравките е направила впечатление на Рой. Те посвещават цялата си дейност на общия живот и „колективната отговорност“, а цената е нивото на интелекта им.

За живот в тълпа, отказ от индивидуалност и понижаване на критичността ние плащаме с отслабване на нивото на интелекта ни, отказваме се от „личната сила“ и развитие. В замяна на призрачна безопасност и комфорт избираме една или друга „страна на силата“.