Българите вярват повече на ЕС, отколкото на Народното събрание
Доверието в Европейския съюз е най-силното от 2014 г. насам и остава по-високо от това, което гражданите гласуват на националните си правителства и парламенти. Това показва последното проучване на Евробарометър.
Освен това се оказва, че повечето европейци са по-разтревожени за климатичните промени (22% от запитаните), отколкото за икономиката (18%). На първо място като проблем остава имиграцията (според 34% от запитаните).
Българите обаче са изключение от тази тенденция. У нас имиграцията и тероризмът се посочват като основните проблеми, пред които е изправена Общността (съответно от 46% и 36% от хората), докато климатичните промени се нареждат чак на пето място (с 10%), след икономическата ситуация и престъпността.
Доверието в европейските институции се увеличава в 20 от изследваните държави, като средно 44% от хората ги оценяват позитивно (с два процентни пункта повече от миналата година). Най-висок е показателят в Литва (72%), Дания (68%) и Естония (60%).
В България 55% от хората имат доверие на европейските институции (над средното за ЕС), докато позитивна оценка за българския парламент и правителство дават съответно 17% и 25% от анкетираните. Средно за ЕС 34% от хората дават положителна оценка на институциите в собствените си държави.
Повечето европейци (61%) са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз, докато делът на песимистите е 34 на сто. "Най-розови" са перспективите според ирландците (85%), датчаните (79%) и литовците (76%). На другия полюс са британците (с 47% дял на оптимистите) и французите (50%).
Драстична разлика се забелязва обаче в оценката на българите за икономическата ситуация, в сравнение със средната за ЕС. Докато средно за Общността съотношението на хората, които оценяват икономическото положение като позитивно, спрямо тези, определящи го като негативно, е 49 към 47 на сто (с превес на оптимистите), у нас 72% от хорат считат, че икономиката е в лошо състояние и едва 20% го определят като позитивно.
Когато обаче става въпрос за личното благополучие, оценките са доста по-положителни. На въпроса "Как определяте финансовата ситуация в собственото ви домакинство?" 72% от европейците и 46% от българите отговарят положително, докато отрицателните оценки са съответно 26% и 49%.
Подкрепата за еврото също достига рекордни равнища, показва още проучването на Евробарометър. Над 76% от анкетираните са доволни от единната валута - един процентен пункт повече от есента на 2018 г. и с цели 9 процентни пункта над нивото от 2014 г.
На въпроса кое е най-голямото постижение на Европейския съюз, повечето граждани на Общността посочват свободното движение на хора, стоки и услуги (60%), на второ място се нареждат мирните взаимоотношения между страните членки (54%), следвани от студентските програми, като Еразмус (26%), и еврото (24%).
В България подредбата е подобна - свободното движение на хора, стоки и услуги е на първо място, откроено от 76% от хората като водещо постижение, следвано от мира между държавите (48%), подпомагането на икономическия растеж (29%), студентските програми (25%) и дипломатическата мощ на ЕС (23%).
Еврото не се радва на чак толкова високо одобрение у нас - едва 12% от хората го посочват като водещо достижение.
Освен това 76% от българите заявяват, че биха искали да научат повече за правата си като граждани на ЕС. Средно за европейците този дял е 68 на сто. В България 39 на сто от анкетираните твърдят, че са запознати с правата си в Общността при средно ниво от 57% за ЕС.