Ще скочат ли лихвите по кредитите, какво ще стане с инфлацията и дали политиките на стимули от централните банки ще подпомогнат икономическия растеж?

Отговори на тези въпроси дава редовният бюлетин на Министерството на финансите „Финансов сектор: Оценки и очаквания”, който съдържа прогнозите на финансовите посредници у нас за третото тримесечие на тази година.

Икономически растеж

Финансовите посредници продължават да възприемат текущата икономическа ситуация като задоволителна и през второто тримесечие на 2019 г.

Макар и малко по-ниска, оценката на анкетираните за първото тримесечие на 2019 г. бе положителна и се потвърди от данните за БВП. Неговият растеж през първото тримесечие се ускори до 4.8% на годишна база, при 3% през четвъртото тримесечие на 2018 г.

Анкетираните посредници продължават да очакват запазване на икономическия растеж и през третото тримесечие на 2019 г. Консолидираният резултат от отговорите е много близък до получения в предходната анкета, като минимално се понижава.

Инфлация

През третото тримесечие на 2019 г. финансовите посредници очакват слабо повишение на инфлацията.

Няколко фактора са в подкрепа на очакването за малко по-висока инфлация в периода юли-септември. Това са по-високите фючърси на петрола със срок на доставка през септември, някои шокове в предлагането в световен мащаб, например при свинското месо, както и приетите по-високи административни цени в страната на електроенергията и топлоенергията –в сила от началото на юли.

От друга страна, има фактори, които могат да задържат повишението на цените. Те са свързани с ефекта на по-високата база, когато инфлацията се ускоряваше до август миналата година. Също така очакваните цени на суровия нефт през третото тримесечие на 2019 г. не се очертават да бъдат повисоки, в сравнение със същия период на 2018 г.

Очакванията на финансовите посредници за по-висока инфлация през второто тримесечие се реализираха. Инфлацията се увеличи до 2.8%, като през първото тримесечие бе 2.5%.

Заетост

През третото тримесечие очакванията за растежа на заетостта се повишават.

Повишените очаквания на финансовите посредници за растежа на заетостта през третото тримесечие като цяло кореспондират с оценките за движението на наетите през следващите три месеца в бизнес анкетите към юни. Единствено в промишлеността се наблюдава влошаване, докато в строителство и услугите нагласите за наемането на труд се повишават.

Независимо че през юли оценките в тези два сектора отчитат намаление спрямо юни, те остават благоприятни, в сравнение с периода юни-юли на предходната година.

Лихвени проценти по депозити и кредити

Финансовите посредници прогнозират възможно слабо намаление през третото тримесечие на лихвените проценти по депозитите и в трите валутни сегмента – лева, евро и щ.долари.

Очакванията на анкетираните в това издание са в синхрон с последните сигнали, свързани с паричната политика на ЕЦБ за задържане и скорошното решение за понижение на диапазона на референтната лихва на Фед.

Низходяща ще бъде посоката и при средната цена по кредитите в евро, лева и щ. долари през третото тримесечие на 2019 г. Според участниците в изданието претеглената цена на кредитите леко ще намалее, като отговорите на търговските банки натежават най-много в тази посока.

Тази оценка е в синхрон с отчетните, запазващи се ниски лихвени проценти по жилищни кредити на домакинствата, които продължиха да намаляват и през второ тримесечие.

Борсови индекси

Прогнозата на финансовите посредници за динамиката на борсовите индекси на БФБ през третото тримесечие се понижават минимално в сравнение с предходното издание.

Слабите положителни прогнози за индексите през второто тримесечие се сбъднаха точно относно SOFIX и BGBX40, които отбелязаха тримесечни ръстове от съответно 0.7% и 0.1%. От своя страна, индексът на дружествата със специална инвестиционна цел се оказа подценен, след като успя да се повиши в края на юни с 4.3% спрямо края на март.

Общата пазарна капитализация на БФБ (основен и алтернативен пазари) в края на юни 2019 г. достигна 27.6 млрд. лв. и записа ръст от 1.4% спрямо края на първото тримесечие.

Междуфирмена задлъжнялост

Обобщената прогноза на финансовите посредници за междуфирмената задлъжнялост през третото тримесечие на 2019 г. сочи минимално нарастване.

През второто тримесечие на 2019 г. намаля процентът на предприемачите, които съобщават за финансови проблеми. Този резултат от краткосрочните бизнес наблюдения на НСИ в известна степен контрастира с очакванията на финансовите посредници за леко повишение на междуфирмената задлъжнялост.

Българският износ се забавя към края на юниБългарският износ забавя растежа си през юни, сочат предварителните данни на Национлания статистически институт

В същото време тези очаквания са на фона на продължаващо търсене на заемни ресурси от страна на нефинансовите предприятия под формата на банков кредит при подчертано ускорено намаление на лошите и преструктурирани кредити в корпоративния сегмент. Намалението към края на юни се ускори до 27% на годишна база при 13% към края на март тази година.

Разхлабване на паричните политики няма да подкрепи икономическия растеж

Според половината от участвалите в анкетата ефектите от напрежението в търговските отношения между САЩ и Китай няма да могат да бъдат преодолени посредством засилване на монетарните стимули. За сметка на това, разхлабването на паричните политики от страна на Фед и ЕЦБ само ще доведе до по-висока волатилност на финансовите пазари.

Делът на посредниците, посочили различен от предложените отговори, е 21% и е на второ място в подреждането. Сред тях се очертава мнението, че в настоящите условия паричната експанзия няма да подкрепи растежа поради слаба ефективност на каналите си на пренос.

Същевременно, инфлацията ще бъде подтисната от свръхпроизводство и по-ниски цени на суровините. За сметка на това се увеличава моралният риск, след като икономическите агенти поемат все по-високи рискове при управление на паричните си ресурси, а централните банки се влияят от пазарните сентименти.

Останалите два отговора са събрали по равен брой гласове. 14% от анкетираните подкрепят възможността разхлабване на паричната политика да подпомогне икономическия растеж и инфлацията едновременно в САЩ и ЕС. Също толкова смятат, че подобно действие би било ефективно само в САЩ, но не и в ЕС.