Пет от най-големите икономики в света са в реален риск от рецесия.

Икономиката на Великобритания записа спад през второто тримесечие, докато брутният вътрешен продукт на Италия не отчете никакъв растеж.

Икономиката на Германия - четвъртата най-голяма в света, записа понижение през второто тримесечие.

В същото време Мексико избегна рецесията, която обикновено се смята за налична при две последователни тримесечия на спад, като анализатори очакват икономиката на страната през тази година да остане слаба, пише CNN.

На фона на всичко това, наличните данни предполагат, че Бразилия може да изпадне в рецесия през второто тримесечие.

Всяка една от горепосочените икономики попада в топ 20 на света. Сингапур и Хонконг, които са сравнително по-малки икономики, но се ползват със славата на финансови центрове, също страдат.

Освен че икономическият растеж се забавя в тези страни поради коктейл от специфични фактори, глобалното производство също намалява, а резкият спад в бизнес доверието прави ситуацията още по-лоша.

Икономиката на Китай постига растеж, който е на най-ниското си ниво от близо три десетилетия, докато страната води война на мита със САЩ.

„Общата черта е слабата глобална перспектива”, казва Нийл Шеринг, икономист в Capital Economics.

Международният валутен фонд понижи прогнзата си за глобалната икономика през тази година до ръст от 3.2%, което е най-ниското ниво на растеж от 2009 г. насам. МВФ понижи очакванията и за 2020 г. до растеж от 3.5%.

Все повече инвеститори започват да се притесняват от ситуацията. Пазарът на ценни книжа изпраща тревожни сигнали, като над 1/3 от анкетираните управляващи дружества от Bank of America смятат, че глобалната рецесия ще стане реалност през следващите 12 месеца.

Икономики под риск

Германия разчита основно на своя износ, като основни пазари са САЩ и Китай. Забавянето в продажбата на нови автомобили също удря немската икономика.

„Настоящите данни за БВП определено маркират края на златното десетилетие за германската икономика”, казва Карстен Брзески, главен икономист за Германия на холандската банка ING.

Докато страховете от брекзит без сделка помагат за свиването на германската икономика, казусът логично удря най-много самата Великобритания, където икономиката се сви за първи път от 2012 г. насам.

Британската икономика би следвало да запише ръст през третото тримесечие, за да избегне рецесията. Но ако новият премиер на страната Борис Джонсън натисне за излизане от ЕС без търговска сделка на 31 октомври тази година, то рецесията най-вероятно ще е неизбежна.

В Италия слабата продуктивност, високата младежка безработица, огромния дълг и политическата несигурност са основни причини за икономическата стагнация.

Спад в инвестициите и сектора на услугите са сред основните проблеми на Мексико. Бразилия - най-голямата икономика в Латинска Америка, страда от слабото индустриално производство и високата безработица. Данните, които ще бъдат публикувани в идните седмици, ще покажат официано дали страната влиза в рецесия.

Тъмни облаци

По думите на Нийл Шеринг, някои от притесненията не са оправдани. На глобално ниво, разходите на компаниите в активи, като оборудване, се стабилизираха. Пазарът на труда също демонстрира еластичност.

„Докато има звена на експремна слабост в световната икономика, конкретно производството, други части се справят сравнително добре. Всичко това съвпада с нашата гледна точка, че глобалният растеж по-скоро намалява, а не се срива.

Така или иначе, има три основни ситуации, които носят най-висок риск.

Първият проблем е търговската война. Ако Пекин и Вашингтон продължат да се замерват с мита за внос на стоки, то бизнес доверието ще се свие до точка на изчезване. МВФ предупреди, че ако търговският спор продължи, то през 2020 г. глобалният растеж ще намалее с 0.5 процентни пунтка само поради тази причина.

Друг голям риск е дали централните банки по света ще съумеят да приложат правилни политики. Ако това не се случи, то финансовите пазари ще реагират остро, а това, от своя страна, ще се отнесе към реалната икономика.

Федералният резерв на САЩ намали лихвите през миналия месец за първи път от 11 години, а Европейската централна банка намекна, че ще приложи повече стимули през септември.

Формира се натиск към Китай да намали основния си лихвен процент за първи път от четири години. Други централни банки по света също намаляват лихвите, като се очакват това тепърва да се случва.

Последният голям риск е глобалния сектор на услугите, който обикновено подкрепя растежа. Спадът в производството обаче може да доведе до понижение и при услугите, а това няма да е добра новина за нито една икономика по света.