Как африканската чума "разболя" китайската икономика?
Икономистите рядко се замислят за средната продължителност на бременността при прасетата (115 дни) и достигането на полова зрялост при свинете майки (около 6 месеца), но в Китай нещата са малко по-различни. Всеки, който се интересува от растежа на втората най-голяма икономика в света и се опитва да анализира нейния потенциал, трябва да има поне базови познания по свиневъдство, пише The Economist.
Това е така, защото свинското месо заема централна част в хранителната диета на китайците, а промените в неговата цена влияят пряко върху инфлацията. През последните няколко месеца т. нар. "африканска чума" по свинете нанесе сериозни щети върху индустрията, с което усложни значително и икономическата ситуация в страната.
Актуалната статистика сочи, че през август цената на свинското на китайския пазар скача с 23% спрямо юли, което е рекордно месечно поскъпване. На годишна база ръстът в цените е с близо 50 на сто. Засега отражението върху общия измерител на инфлацията не е чак толкова драстично, но според експертите в следващите няколко месеца поскъпването вероятно ще продължи, което със сигурност ще се отрази върху индекса на потребителските цени.
В миналото, винаги когато цените на свинското са се повишавали толкова рязко, китайските фермери просто са увеличавали производството. Този път обаче ситуацията е по-сложна, тъй като опасното заболяване доведе до силен спад в броя на свинете майки.
Междувременно Китайската централна банка започна да разхлабва монетарната си политика в опит да подкрепи икономическия растеж. Но ако поскъпването на свинското доведе до силен инфлационен натиск, възможностите за понижаване на лихвените проценти ще бъдат ограничени.
Държавните институции също са притеснени. В Китай всяка година се консумират около 55 милиона тона свинско - колкото всички останали държави по света взети заедно. През август вицепримерът на страната Ху Чунхуа заяви, че тази година се очаква спад в производството от 10 милиона тона. Количеството се равнява на почти целия обем, търгуван на световните пазари, така че дефицитът няма как да бъде компенсиран с внос от другаде.
Правителството обяви серия от мерки за стимулиране на свиневъдите - от директни субсидии до нисколихвени заеми. Но като се има предвид, че африканската чума покоси близо една трета от цялата свинска популация в Китай, мерките от страна на държавата едва ли ще имат моментален ефект.
Местните власти също предприемат действия за облекчаване на пазарните дефицити. В няколко града бяха организирани разпродажби на ограничени количества свинско на промоционални цени. В други бяха отпуснати парични помощи за жителите с ниски доходи. Правителството пусна на пазара и част от замразеното месо от държавния резерв, създаден през 70-те години на миналия век именно за подобни спешни случаи.
В държавните медии дори се появиха статии, в които се посочва, че намаляването на консумацията на свинско може да бъде полезно за здравето. Повечето от тях бяха "маскирани" като съвети за здравословно хранене, но много от читателите подозират, че по този начин правителството се опитва да "подготви почвата" за ново поскъпване на месните продукти.
Така или иначе, най-голямото притеснение на властите в Пекин не е свързано толкова с инфлацията, колкото с достъпността на свинското за масовия потребител. То, заедно с ориза, е ежедевна необходимост за повечето китайски домакинства. В китайския език думата "месо" почти винаги се употребява като синоним на "свинско". За останалите видове месни продукти обикновено се използват конкретните им наименования - "пилешко", "телешко", "патешко" и т.н.
И докато всички негодуват заради по-високите цени, най-тежкият удар понасят семействата с най-ниски доходи, тъй като те заделят по-голямата част от своя бюджет за храна.
От друга страна през последните години за много китайци свинското вече не е от чак толкова първостепенна важност - както от гледна точка на консумацията, така и като дял от общите семейни разходи. Популярността на телешкото и пилешкото постепенно се увеличава. Представителите на средната класа и особено по-заможните семейства все по-често предпочитат да разнообразяват менюто си с различни видове меса.
Данните на Китайската академия на науките показват, че през 2010 година тежестта на свинското в общата потребителска кошница е била около 10%. Днес тя е малко над 2 на сто.
Правителството е наясно, че поскъпването на свинското само по себе си не е достатъчно, за да превърне инфлацията в сериозен проблем. Инфлационните "пикове" през 2008 и 2011 година бяха предшествани от значително разширяване на паричното предлагане. През последните години обаче то нараства с много по-бавни темпове, тъй като регулаторите принудиха китайските банки да намалят кредитните си експозиции. Цените на индустриалните стоки се движат по-скоро на "дефлационна" територия, а индексът на цените на производител се понижи с 0.8% през август.
Щетите, нанесени от африканската чума, действително идват в неудобен момент за централната банка. Но въпреки това, повечето анализатори са на мнение, че тя ще премине като временен шок за предлагането, пише още The Economist. Ако Китай успее да се справи със затрудненията и да покрие непосредствените щети, нанесени от болестта, ще има шанса да реформира селското си стопанство и да направи свинефермите по-ефективни и по-устойчиви на подобни сътресения в бъдеще.