Т. Буун Пикънс - борсов спекулант, наричан “Оракула на петрола,” основател на хеджфондове и филантроп, който пренаписа правилата за корпоративните рейдъри, почина на 91-годишна възраст.

Пикънс е починал вчера от естествена смърт.

В последно време здравето на Пикънс се влошаваше, като той претърпя редица удари и лошо падане през 2017 г. В края на 2017 г. той обяви за продажба огромното си ранчо в Тексас Mesa Vista Ranch с цена от 250 млн. долара, а няколко месеца по-късно закри своя енергиен хеджфонд BP Capital за външни инвеститори.

“Много ще ми липсва неговото приятелство и духовитост. Той беше надежден приятел от старата школа,” заяви милиардерът инвеститор Карл Айкан. “С него имахме сходни виждания относно корпоративното управление … споделяхме едни и същи ценности относно правата на акционерите.”

Пикънс беше известен като корпоративен рейдър през 80-те години, като сред неговите мишени бяха Gulf Oil, Unocal и Phillips Petroleum - компания, която впоследствие попадна и под прицела на Айкан.

Кариерата на Пикънс започва с Phillips Petroleum, но след това той се занимава с чисти енергийни проекти в сферата на вятърната енергия и природния газ.

Той също така беше голям донор на републиканската партия, като подкрепяше Джордж У. Буш. Сред гостите в неговото ранчо са били Дик Чейни и Нанси Рейгън.

Пикънс също така дарява над 1 млрд. долара за благотворителност през годините, в това число стотици милиони долари на неговата алма матер - държавния Университет на Оклахома, който кръсти обновения си футболен стадион на негово име.

Томас Буун Пикънс е роден на 22 май 1928 г. в Холдънвил, Оклахома. Баща му се занимава с продажба на права за добив на петрол и минерали. По време на Втората световна война майка му отговаряла за разпределянето на дажбите за нейния регион.

Като 12-годишен разносвач на вестници, Пикънс започва с 28 клиенти, но след като постепенно разширява маршрутите си, той успява да учетвори своя бизнес.

“Това беше моето запознанство с бързото разрастване на бизнеса чрез придобивания — талант, който усъвършенствах след това,” пише Пикънс на своя уебсайт.

Сутрешната програма на един милиардер на 86 г.

След това семейството му се мести в Тексас, където той завършва гимназия. След като през 1951 г. завърша университета на Оклахома с диплома по геология, Пикънс започва работа във Phillips Petroleum.

Напуска три години по-късно, за да копае петролни кладенци, като първоначално основава Petroleum Exploration с 2 500 долара в брой и 100 000 долара назаем за проекти в Тексас.

Впоследствие създава Altair Oil & Gas, която търси петрол в Западна Канада. В крайна сметка, компаниите се обединяват в Mesa Petroleum, която излиза на борсата през 1964 г. и става една от най-големите независими газови и петролни компании в САЩ.

“Пикънс беше един от хилядите хора, които обикаляха с коли из богатите на петрол щати, използваха улични телефони като свои офиси и постоянно търсеха сделки. Продаваха кладенци, събираха нови екипи, копаеха нови и ако имаха късмет откриваха петрол или природен газ, докато в същото време мечтаеха да постигнат големи успехи,” пише Даниел Йергин в своя книга “Наградата: Епичното преследване на петрол, пари и власт”, която е отличена с „Пулицер“.

“Пикънс стига по-далече от повечето от тях. Той беше умен и прозорлив и имаше способността да анализира и да премисля даден проблем стъпка по стъпка.”

Корпоративен рейдър: „Големите петролни компании се променят завинаги“

Пет години след като създава Mesa, Пикънс взема на прицел Hugoton Production, след като забелязва, че стойността на газовите резерви на компанията в Канзас не отговаря на ниската цена на акциите й.

Въпреки че Mesa е значително по-малка от Hugoton, Пикънс си осигурява подкрепата на акционерите й, като обещава по-голяма доходност и по-добро управление на компанията.

В началото на 80-те Пикънс развива уменията си в сферата на враждебните придобивания до нови нива, като инвестира в подценени компании и се опитва да ги превземе и да реализира големи печалби, дори и ако опитът за придобиване е неуспешен.

След като натрупва над 5% от акциите на Cities Service през годините, Пикънс оглавява опит от страна на Mesa през 1982 г. за придобиването на много по-голямата петролна компания.

Service реагира с насрещна оферта за придобиването на Mesa. Започва наддаване като, в крайна сметка, Occidental Petroleum придобива Cities Service срещу 4 млрд. долара. Пикънс обаче реализира 30 млн. долара печалба от своите акции.

След това Пикънс прави сходни неуспешни опити за придобиването на Phillips Petroleum, Unocal и Gulf Oil. Gulf успява да се защити, като прибягва до услугите на Chevron. В крайна сметка, Chevron поглъща Gulf срещу 13.2 млрд. долара, но Пикънс успява да осигури 404 млн. долара за акционерите на Mesa заради дълга им в Gulf.

Благодарение на корпоративните си практики, Пикънс се озовава на корицата на списание Time през 1985 г. На снимката той седи зад купчина чипове за покер и държи карти, на които има петролни кладенци.

“Той беше Гордън Геко преди „Уолстрийт,“ а неговото влияние беше огромно,” пише New York Times за Пикънс през януари 2018 г.

Като корпоративен рейдър Пикънс оглавява и прохождащото движение за “права на акционерите”. Той основава Асоциацията на обединените акционери през 1986 г., за да оказва натиск над корпоративните лидери “да върнат компаниите на техните собственици, които всъщност са акционерите.”

Ново начало на 68 г.

През 1996 г., когато е на 68 г., Пикънс продава Mesa, но вместо да се пенсионира, той създава нова компания BP Capital Management - хеджфонд, който се концентрира върху енергийната индустрия. (BP е съкращение от неговото име, а не от British Petroleum.)

“За повечето хора това би бил краят, за мен обаче това беше полувремето,” пише Пикънс за Forbes.

Хеджфондът управлява милиарди долари на инвеститори до януари 2018 г., когато Пикънс спира да приема инвестиции заради влошеното си здраве.

Година след като създава хеджфонда, той основава Pickens Fuel Corp. през 1997 г., промотирайки природния газ като алтернатива на бензина. През 2007 г. той отделя 100 млн. долара от своите пари, за да стартира Планът Пикънс - кампания, насочена към енергийната независимост на САЩ.

В същата година Пикънс обяви намерения за създаване на най-голямата вятърна ферма в света, но ниските цени на природния газ впоследствие спомогнаха за осуетяването на плановете му. Той насочи фокуса си към това да накара Конгреса да предложи стимули за това камионите да започнат да използва компресиран природен газ вместо дизелово гориво.

По време на предизборната кампания за преизбирането на президента Буш през 2004 г. Пикънс финансира кампания, насочена срещу опонента му Джон Кери.

Той също така е дарявал средства за Рудолф Джулиани през 2008 г. и за Доналлд Тръмп през 2016 г.

“Да, подкрепям Доналд Тръмп,” заяви Пикънс през май 2016 г. “Омръзна ми от това политици да стават президенти на САЩ. Да опитаме нещо различно.”

Освен на републиканската партия, Пикънс е дарявал средства и на множество други организации, в това число на уноверситети за изследвания в сферата на медицината. Дарението му в размер на 165 млн. долара на Университета на Оклахома пък помага за обновяването на стадиона на учебното заведение.

От университета кръщават стадиона на негово име, за да му благодарят за най-голямото дарение, правено на някога на спортен отдел на висше учебно заведение.

На Свети Валентин през 2014 г. 85-годишният Пикънс се жени за Тони Бринкър - вдовица на далаския ресторантьор Норман Бринкър. Неговите четири предишни брака завършват с развод. Той има три дъщери и двама синове от тях.

Дни след като пада лошо през юли 2017 г., Пикънс публикува пост в LinkedIn, озаглавен “Да приемеш, че си смъртен.”

"Не си помисляйте дори и за момент, че звуча мрачно. Истината е, че когато си в петролния бизнес, както аз съм цял живот, пробиваш приличен брой дупки, от които не тръгва петрол, но никога не губиш оптимизъм.

Има една история, която разказвам, за геолога, който паднал от 10-етажна сграда. Когато прелитал покрай петия етаж, той си помислил: 'Дотук добре'. Това е начинът, по който трябва да се подхожда към живота. Бъдете вечните оптимисти, които с въодушевление очакват какво ще донесе следващото десетилетие.”