Най-горещият имотен пазар в Европа става прекалено горещ
Португалия не се отказва от програмата си за златна виза, въпреки че местните биват изтласквани от имотния пазар.
През миналата година на Ана Герейро й се налага да се върне да живее с майка си, тъй като вече не можела да си позволи да живее сама заради скачащите наеми в Лисабон.
“Цените скочиха до небето тук,” казва 33-годишната Герерйро, която работи като сервитьорка в кафене.
Португалия е най-динамичният имотен пазар в Западна Европа благодарение на данъчните стимули, които предлага на чуждестранни купувачи и на така наречената програма златна виза, която предоставя разрешителни за пребиваване в страната срещу инвестиция от минимум 500 000 евро.
Проблемът за хора като Герейро е, че те са се превърнали в косвени жертви, като засега няма изгледи цените на имотите да паднат скоро, пише Bloomberg.
Чуждестранни инвеститори са вложили 4.3 млрд. евро в португалски недвижими имоти през програмата за получаване на жителство, откато тя стартира през 2012 г.
Премиерът Антониу Коща, който се очаква да спечели втори мандат на изборите следващия месец, смята, че страната има нужда от тези стимули, за да продължи да привлича средства. Външният министър Аугусто Силва пък дори нарече програмите “суверенно право.”
Лисабон се превърна в магнит за туристите в Европа, тъй като много инвеститори реновират имоти и ги отдават краткосрочно под наем през сайтове, като Airbnb. Тези краткосрочни наеми са обвинявани за нарастващите цени, тъй като те са насочени към туристи, които могат да си позволяват да плащат повече от местните.
Горещ пазар
Португалия в момента е най-горещият пазар в еврозоната, седем години след като въвежда програмата за златни визи.
Според последните данни цените на имотите в Португалия са нараснали с 9.2% през първото тримесечие на годината, което е най-голямото повишение в еврозоната, докато в целия ЕС с по-голям ръст могат да се похвалят единствено Унгария и Чехия, сочат данни на Евростат.
“Те просто не могат да се позволят да кажат не,” казва Тиаго Герейро, данъчен адвокат от Лисабон. “Тези стимули превърнаха градове, като Лисабон, в магнит за чуждестранни инвеститори, които помогнаха на столицата да излезе на картата като водеща туристическа дестинация.”
Различни вариаци на стимулите в Португалия се предлагат в Европа и в страни по целия свят — от САЩ и Канада до Испания и Гърция. Те обикновено продължават, докато се натрупа критична маса от противници, които смятат, че недостатъците под формата на скачащи цени на имотите, отсъстващи собственици на имоти и обвинения в корупция надделяват над ползите, след което политиците се отказват от тях.
Конкретните обстоятелства в Португалия може да удължат това развитие по-дълго, отколкото в други страни, тъй като там все още има много имоти, които се нуждат от обновяване, а цените остават относително разумни, в сравнение с други части на Европа.
Цените на имотите в Лисабон остават едни от най-ниските измежду западноевропейските столици.
Неотдавна, докато Европа се възстановяваше от световната финансова криза, Портуалия изоставаше от своите съседи по отношение на привличането на инвестиции и това си личеше. Сгради в исторически град, като Лисабон, се рушаха.
Всичко това започна да се променя, след като правителството премахна контрола върху наемите през 2012 г. и въведе програмата златна виза и данъчните отстъпки с цел привличането на заможни чуждестранни граждани и имотни инвеститри.
По онова време около 12 000 сгради в столицата са били в лошо състояние или просто развалини, което представлява около 20% от всички сгради, по оценки според градската управа.
Сега калдъръмените улици и палатите, разположени на градските хълмове в Лисабон, се обновяват, а стотици сгради се превръщат в нови хотели, в апартаменти, които се отдават под наем, както и в луксозни магазини.
Инвестициите в имоти и в туристическата индустрия чупят рекорди. Това подкрепя португалската икономика, която през 2018 г. отбеляза ръст в пета поредна година.
“Лисабон никога не е бил в по-добро състояние по отношение на възстановяването на сградите,” казва Франсиско Бетанкур, преподавател по история в King’s College в Лондон. “Броят на разнебитените сгради беше намален, а част от мизерията, която съществуваше в някои квартали, вече не се вижда. Тази промяна обаче оказа огромен социален ефект, тъй като местните хора с по-скромни финансови средства биват изтласквани към периферията на града.”
Ана Пинто, президент на Асоциацията на жителите на окръг Марвила, вижда известни ползи от това, че градът й привлича повече пари и сега дори се сравнява с хипстърските райони на Бруклин.
Тя обаче се оплаква, че някои от над 600-те членове на нейната асоциация се местят да живеят на други места, след като цените на имотите са нараснали с 88% на годишна база през първото тримесечие на годината, според официалните статистически данни.
“Цените на имотите просто станаха непоносими за нас. Какво можем да направим,” казва Пинто.
През 2014 г. Канада сложи край на своя програма за инвестиции от страна на имигранти, след като стигна до заключението, че тя осигурява “ограничени икономически ползи.”
В сравнение с други икономически имигранти, инвеститорите плащали по-малко данъци, имало по-малка вероятност да останат в Канада, и често не разполагали с уменията, в това число и владеенето на английски език или френски език, необходими за да се интегрират, според правителството. Федералната програма е приемала по около 2 000 инвеститори на година, когато е спряна.
“Това, в което програмата за инвеститори се превърна на практика, беше програма за пенсиониране,” казва Дан Хибърт, експерт по международна миграция в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър. “Вместо да стимулира инвестиционната част на канадската икономика, тя стимулира частта с потреблението,” в това число закупуването на имоти, скъпи коли и т.н., казва той.
В Европа около 20 страни имат такива програми, които предоставят право на инвеститорите да пътуват свободно в Шенгенското пространство в ограничен период от време, според Европейсата комисия. През януари комисията предупреди, че програмите правят съюза уязвим на рискове, свързани с прането на пари и сигурността.
Те също така променят начина, по който хората живеят в градовете.
Миналия месец онлайн реклама на жилища от контейнери в Марвила стигна до местните медии, които свързаха наема им от 600 евро на месец с липсата на достъпни жилищни имоти в Лисабон. Няколко дни по-късно от градската управа разпоредиха премахването на контейнерите.
На около 10 км, в градчето Амадора, президентът на общинския съвет Карла Таварес казва, че имотният бум в Лисабон е помогнал за превръщането на предградието, което някога е било считано за развъдник на престъпност, в оживено място за чуждестранни жители и компании, като Siemens AG.
Цените на имотите в Амадора са нараснали с 23% на годишна база през първото тримесечие на годината.
“Много положително е човек да види такова обновяване на града. Трябва да позволим на пазара да функционира”, казва Таварес пред Bloomberg.