Шистовите добиви се забавят, точно когато светът има нужда от тях
Американските петролни добиви от шистови находища забавят растежа си, точно когато влиянието им върху световните пазари е най-ключово, пише The Wall Street Journal.
По данни на американското енергийно министерство производството на петрол в САЩ бележи ръст от едва 1% през първите шест месеца на годината, в сравнение с увеличението от 7 на сто, отчетено за същия период на 2018 г.
За разлика от ситуацията преди няколко години, когато шистовите добиви се свиха заради глобалния срив в цената на петрола, забавянето тази година е продиктувано от други фактори.
Кладенците намаляват своята ефективност, тъй като много от тях се намират твърде близо един до друг, а богатите находища се изчерпват по-бързо от очакваното.
Освен това технологичните иновации, които позволиха на петролните компании да "отключат" неподозирани запаси от петрол и природен газ в подземните шисти, вече също започват да забавят развитието си.
Тази година средният дневен добив в САЩ е на път да достигне около 12.2 милиона барела. За сравнение миналата година там се добиваха средно по 11 милиона барела дневно.
Но тъй като през 2018 г. ръстът беше изключително бърз (от около 10 милиона барела дневно през януари до 12 милиона през декември), тази година темповете се очаква да се успокоят.
Със спада на активността е намаляла и заетостта в някои от "най-горещите" петролни райони в САЩ, по данни на Федералния резерв на Далас. Според експертите индустрията може скоро да достигне своя пиков капацитет.
Шистовите добиви на петрол в САЩ в момента възлизат на около 8 милиона барела дневно, което представлява около 10% от световната продукция. Нарастването им осигури на САЩ и на останалите западни държави своеобразна "защита" от геополитическите сътресения на петролния пазар, които в миналото бяха характерни за производителите в Близкия изток.
Това си пролича и тази седмица, след атаката, проведена от йеменските бунтовници срещу няколко ключови петролни съоръжения в Саудитска Арабия. Въпреки първоначалния шок, цената на петрола на световните пазари бързо се върна към нивата си от преди атаката.
Има и експерти, които са на мнение, че шистовият добив може да се развива още много години, преди да достигне пиковия си потенциал, пише още WSJ. Консултантската компания Rystad Energy, например, прогнозира, че това ще се случи някъде около 2030 г., когато дневният добив ще достигне нива от 14.5 милиона барела дневно.
Траекторията на растежа обаче може да се промени под влиянието на различни външни фактори, като консолидацията в сектора или изменението на цените на световните стокови пазари.
Един от двигателите на растежа в шистовата индустрия може да бъде засилващото се присъствие на големите имена от "конвенционалната" петролна индустрия, като Exxon Mobil и Chevron. В момента те са сред най-бързо развиващите се производители от Пермския басейн в Тексас и Ню Мексико и инвестират огромни суми в разработката на индустриални шистови полета.
Но секторът е изправен и пред редица предизвикателства, след които е и възможността от "пресъхване" на финансовите потоци от Улострийт. Ако цената на петрола се задържи около 60 долара за барел или падне под това ниво, много от по-малките производители вероятно ще се оттеглят, както направиха през 2015 и 2016 г.
Атаките срещу саудитските петролни находища предизвикаха краткотрайно поскъпване, което не успя да се задържи за повече от два-три дни. Но дори да станем свидетели на устойчив възходящ тренд на цените, шистовите добиви едва ли ще нараснат значително, защото инвеститорите вече са настроени по-скоро предпазливо отколкото авантюристично. Това показват анкетите на IHS Markit, цитирани от WSJ.
От компанията са на мнение, че през 2020 г. дневният добив в САЩ ще се увеличи с 480 000 барела дневно, ако цената на петрола се движи около 62 долара за барел. При увеличение с 10 долара над това ниво обаче, ръстът ще е с едва 200 000 барела на ден отгоре, смятат експертите на IHS Markit.
Ниските темпове на растеж в разкритите нови находища означават, че производителите трябва да изпомпват по-големи количества от съществуващите си мощности, за да поддържат същата производителност.
Освен това средното производство в първите 90 дни от разкриването на новите залежи (които обикновено са най-силният период) е намаляло с 10% през първата половина на тази година.
Големият въпрос е дали това ще "уплаши" петролните инвеститори и индустрията ще стане свидетел на поредното масово затваряне на петролни кладенци или този път ще демонстрира "зрялост" и ще запази дългосрочния си позитивен тренд.