Умни съвети за инвестирането от легенди на Уолстрийт
Мъртвите понякога говорят по-мъдро от живите. Това е особено вярно, когато става въпрос за пазари, икономика и инвестиции - теми, които генерират много мнения днес, малко от които обаче са полезни.
По този начин започва материалът на Кен Фишер в USA Today. Той е основател и изпълнителен директор на Fisher Investments, автор е на 11 книги, 4 от които са бестсеъри, според New York Times, а също така се нарежда на позиция номер 200 в класацията на 400-те най-богати американци.
Фишер посочва седем от най-великите инвеститори, според него, като извежда и няколко съвета, които могат да ни помогнат при избора на книжа за портфейла ни. Колкото повече изучавате тези хора, толкова по-добре ще се справяте в инвестирането, посочва Фишер.
Джон Неф: Хваленето означава, че е време за продажби
Неф управлява 31 години Windsor Fund, който е част от Vanguard, като постига за този период впечатляващите (бел. ред. до 1995 г.) 13.7% средногодишна доходност, което е двойно повече от нарастването на S&P500 за този период.
Как е възможно това? Неф избягва книжата на компаниите, които са на мода в инвестиционните среди и се фокусира върху компаниите и техните оценки, като търси да купува акции, които са подценени спрямо техната действителна стойност.
Да, това наистина напомня на инвестирането в стойност, което следва Бъфет. Според Неф рано или късно пазарът ще оцени тези компании подобаващо. Той посочва, че „когато ви се прииска да се похвалите относно дадена акция, значи е време да продавате".
Греъм: Бащата на инвестирането в стойност
Неф, подобно на Уорън Бъфет, попива знания от Бен Греъм. Бъфет често е описван като 85% Бен Греъм и 15% Фил Фишер, за когото ще стане дума малко по-нататък. Греъм често е наричан бащата на инвестирането в стойност. Той е автор и на една от най-великите книги за инвестирането „Интелигентният инвеститор“.
"Преди много време Бен Греъм ме научи, че цената е това, което плащаш, а стойността е това, което получаваш. Независимо дали говорим за чорапи или акции, обичам да купувам качествена стока на намалена цена“, казва Бъфет.
Греъм, от своя страна, казва: „Интелигентният инвеститор е реалист, който продава на оптимистите, а купува от песимистите.
Най-добрите инвестиционни цитати на всички временаОт Бен Франклин до Уорън Бъфет
Т. Роу Прайс и Фил Фишер
Това са едни от първите инвеститори, според които „ръстът на компанията в следващите години има по-голямо значение от настоящата стойност на бизнеса“. Двамата изграждат свои собствени методи, по които оценяват малките фирми и възможността им да растат през следващите години.
Т. Роу Прайс основава на своите принципи гиганта при взаимните фондове T. Rowe Price Group, докато Фишер пише книгата „Обикновени акции и необикновени печалби", която е първата, обявена за бестселър в сферата на инвестициите от NY Times.
Богъл: Бащата на пасивното инвестиране
Джак Богъл е един от тези, на които дори Уорън Бъфет се прекланя. Според него хората не трябва да се концентрират нито върху потенциалния ръст, нито върху стойността на компанията, а просто да следват нарастването на S&P500.
Да постигнеш по-добри резултати от индекса би означавало, че знаете нещо необичайно, което останалите не знаят. Можеш ли да го постигнеш, пита той?
Фондовете Vanguard, основани от Богъл, се отличават с ниски такси, които привличат множество инвеститори. Днес те управляват 5.2 трилиона долара.
Лоеб: Бъдете скептичен
Според Джералд Лоеб, ако много инвеститори мислят, че дадено нещо ще се случи, то то вече е отразено от пазара и няма да се случи. Той е активен трейдър, автор на книги и статии, а често дори е наричан и най-цитирания мъж на Уолстрийт. Той е роден през 1899 г. и може би това е причината да не сте чували много за него.
Лоеб казва, че е твърде рисковано да държим една акция много време, с което се противопоставя на инвеститори, като Бен Греъм. Неговата първа книга „Битката на инвестиционното оценяване“ се продава в 200 000 копия по време на Голямата депресия.
Понци: Звучи прекалено добре, за да е истина
Чарлс Понци е бащата на Понци схемата. Ползвана през началото на 20 в., тя работи по следния начин: обещава на инвеститорите големи печалби, но вместо парите да бъдат инвестирани, част от тях остават за Понци, а с останалите се погасяват задълженията към старите вложители.
Ако една сделка звучи толкова добре, може и да не е истинска. Рискът е реален и е навсякъде. Също като измамниците, нали?