Ниските лихвени проценти не се отразяват негативно върху доходността на българските банки. През второто тримесечие на тази година те подобряват финансовия си резултат, като в същото време делът на лошите и необслужвани кредити продължава да намалява.

Това се посочва в тримесечния отчет на банковата система, публикуван от Българската народна банка.

Към средата на 2019 г. наблюдаваните през изминалата година тенденции в банковия сектор се запазват, което в голяма степен е обусловено от отсъствието на съществени изменения в макроикономическите условия.

Лихвените проценти в страната остават на ниски нива под влияние на запазващата се политика на монетарни стимули в еврозоната. При съществуващата стопанска конюнктура са налице увеличаване на заетостта и бърз растеж на трудовите възнаграждения, посочват от централната банка.

Продължителното задържане на лихвените проценти на ниски равнища ограничава нарастването на лихвените приходи, но от друга страна, оказва и положителни ефекти върху доходността на кредитните институции.

Например, от гледна точка на възможностите за привличане на финансови ресурси на ниска цена, както и посредством действието си на фактор, който създава условия за повишено търсене на кредити и подпомага обслужването на съществуващите задължения, се казва още в анализа на БНБ.

Активите на банковата система достигат 108.6 млрд. лв. в края на юни, като се увеличават с 0.3 % през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте най-големи банки в края на юни е 59.9% (при 59.8% в края на март).

В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от ЕС е 72.2% (72.4% в края на първото тримесечие), а на клоновете на трезори от ЕС – 2.9% (3.0% към март).

Пазарният дял на банките с местен акционерен капитал се запазва без промяна (21.5%). Делът на клоновете на банки извън ЕС (0.1%) също не се променя, а този на банките извън ЕС е 3.2% (3.0% в края на март).

Размерът на активите на банковата система, като дял от брутния вътрешен продукт, в края на юни 2019 г. възлиза на 95.8% (при 97.9% три месеца по-рано).

Увеличава се делът на кредитите и авансите в общата структура на активите (от 63.3% на 64.9%), като в същото време нарастват и портфейлите с ценни книжа (от 12.3% на 12.7%) с основен принос на дълговите ценни книжа.

ГПР по жилищни кредити днес 3 пъти по-нисък, отколкото през 2009През септември 2009 г., в разгара на световната финансова криза, беше достигнат пикът на лихвените проценти по кредитите

Брутните кредити и аванси към края на юни възлизат на 90.6 млрд. лв. (при 91.0 млрд. лв. към 31 март 2019 г.). Намаляват средствата при централни банки (с 1.8 млрд. лв., или 12.5%), а при вземанията от кредитни институции е отчетено слабо нарастване с 36 млн. лв. (0.2%).

Брутният кредитен портфейл (в който не се включват кредитите и авансите за секторите „централни банки“ и „кредитни институции“) в края на второто тримесечие на 2019 г. достига 63.1 млрд. лв., като се увеличава с 1.4 млрд. лв. (2.2%) през тримесечието.

Най-голямо увеличение в абсолютен размер има при кредитите за домакинства (с 568 млн. лв.) и за нефинансовите предприятия (с 496 млн. лв.). Нарастват и вземанията от други финансови предприятия (с 310 млн. лв.), както и кредитите за сектор „Държавно управление“ (със 7 млн. лв.).

В качеството на активите в периода април – юни продължава тенденцията към намаляване на размера и на дела на брутните необслужвани кредити и аванси. През второто тримесечие са извършени отписвания на вземания за сметка на провизии и продължават продажбите на кредити.

Брутните необслужвани кредити и аванси намаляват с 233 млн. лв. (3.5%), до 6.5 млрд. лв. в края на юни.

Наред с постигнатото чрез продажби и отписвания намаление на абсолютния размер на необслужваните кредити, за низходящата тенденция на дела на тези експозиции допринася и нарастването на обема на кредитния портфейл.

Кредитите за домакинствата и бизнеса продължават да отбелязват относително високи темпове на растеж в сегмента на жилищните и потребителските кредити.

През второто тримесечие на 2019г. депозитите в банковата система нарастватс 316 млн. лв. (0.3%) и достигат 91.8 млрд. лв. в края на юни. В периода април – юни намаляват депозитите на секторите „Държавно управление“ (със 132 млн. лв., 4.8%), „Кредитни институции“ (с 241 млн. лв., 4.3%) и „Нефинансови предприятия“ (със 107 млн. лв., 0.4%).

Увеличават се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лв., 4.3%) и от домакинствата (с 644 млн. лв., 1.2%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни възлизана 14.1 млрд. лв., като намалява с 18 млн. лв. (0.1%) спрямо края на март. Влияние върху размера на капитала през второто тримесечие оказва изплащането на дивиденти и нарастването на печалбата.

Към 30 юни 2019 г. печалбата на банковата система възлиза на 918 млн. лв., което с 14.6% (117 млн. лв.) повече спрямо отчетената към 30 юни 2018 г. Показателят за възвръщаемост на активите (ROA) е 1.69% (при 1.6% година по-рано), а на възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – 12.98% (при 13.3% към 30 юни 2018 г.).

Понастоящем повишената кредитна активност се отразява положително върху доходността на банковия сектор и показателите за качеството на кредитния портфейл. Кредитоспособността на длъжниците обаче може да се влоши при евентуална неблагоприятна динамика на заетостта и доходите, както и при рязко увеличение на лихвените проценти по кредитите, предупреждават от централната банка.