Туя притежава колекция от “бонгове”, които заемат цяла етажерка в нейния малък апартамент в Хелзинки.

Тя не пуши марихуана, а просто харесва начина, по който изглеждат. Преди години имала проблем с алкохола и успокоителните, заради който попаднала в приют за бездомници и изкарала там три години.

Но от 2018 г. вече разполага със собствено жилище, благодарение на стратегията “Домът на първо място”, с която финландското правителство успява драстично да намали броя на бездомните си граждани.

Акбар няма този късмет. Той емигрира от Афганистан във Франция, където е принуден да живее в бежански лагер и да се мие с вода от маркуч, пригоден за чешма. Той и още 3500 имигранти от Африка и Азия чакат с месеци, за да получат официален бежански статут.

Туя и Акбар се намират в двата противоположни полюса на разрастващия се проблем с бездомниците в Европа, пише The Economist.

Финландия е единствената европейска държава, която успява да намали техния брой през последните години. Нявсякъде другаде той се увеличава.

В богатите държави от Общността цените на жилищата и на наемите постоянно се увеличават, което принуждава много от хората с ниски доходи да останат на улицата. Мигрантите, които не успеят да подготвят необходимите документи и да получат официално убежище, също попадат там.

Статистиката за бездомните граждани на ЕС не е много подробна, но въпреки това е доста обезпокоителна. Само във Франция в периода от 2010 до 2018 г. държавата е удвоила броя на местата за спешно настаняване до 146 000 и въпреки това те не могат да задоволят търсенето.

В Испания броят на приютите се увеличава с над 20% в годините от 2014 до 2016 г. В Холандия броят на бездомниците се е удвоил за последното десетилетие, а в Ирландия местата в приютите са се утроили за същия период.

Статистиката в Германия показва, че само за последната година броят на бездомните е нараснал с 4%, до рекордните 678 000 души, повечето от които са имигранти.

Това проваля плановете на правителството, което от от години се опитва да се фокусира върху дългосрочните стратегии, подобни на тази във Финландия. Но заради огромния наплив в момента основното предизвикателство е хората просто да бъдат прибрани от улиците.

Наистина ли нараства глобалното неравенство? Дали обаче неравенството по света действително нараства или е просто една повтаряща се мантра, която с годините постепенно се е превърнала в истина?

Първият опит за реализация на стратегията “Домът на първо място” е направен в Северна Америка през 90-те години на миналия век. Преди това социалните служби са прилагали друг подход – за да бъдат одобрени за настаняване в общинско жилище, бездомниците е трябвало да докажат, че са се отказали от вредните си навици (алкохол, наркотици, кражби и т.н.). Дотогава им се е налагало да спят в приютите.

Но когато живееш в приют, е трудно да промениш начина си на живот. Това са места, пълни с отчаяни хора, а много от бездомните предпочитат да останат на улицата и да спят по пейките и под мостовете. Там обаче рисковете са още по-големи.

Когато общинските власти в няколко големи града в САЩ и Канада решават първо да осигурят жилище на скитниците, а след това да работят върху промяната на навиците им, постигат бързи и значителни успехи.

Така се спестяват огромни разходи за полицейски патрули, затвори, приюти и здравни грижи, които надвишават сумите, изразходвани за поддръжката на общинските апартаменти.

Финландия е първата европейска държава, която решава да приложи същия подход през 2008 г. Оттогава насам броят на бездомниците е намалял с 21% - до около 5 500 души.

Това включва и тези, които са настанени в приютите. Във Финландия почти няма хора, които живеят на улицата в буквалния смисъл, защото не биха оцелели в студа.

Правителствената програма осигурява на хората апартаменти, които те обитават с договор за наем, сключен на тяхно име. Те плащат наемите с помощта на държавата, но всъщност по този начин тя спестява около 15 000 евро на година за всяко настанено лице.

В комплекса на Туя живеят още 87 души, за които се грижи персонал от 20 човека. Всеки апартамент разполага със собствена кухня, а в кооперацията има и общо кафене. Социалните работници следят развитието на всеки от обитателите и им помагат да стават все по-независими.

Всичко това обаче изисква ресурси. През последните години финландското правителство е наело стотици социални работници. През 2017 г. в страната са построени около 7000 комунални жилища – повече, отколкото във Великобритания, която има 10 пъти по-голямо население.

Могат ли големите държави да последват финландския пример? Оказва се, че не е толкова лесно.

Във Франция националната телефонна линия за помощ и подслон получава по 20 000 обаждания на ден. Всяка година в Париж се организира т. нар. “нощ на солидарността”, в която стотици доброволци обикалят улиците на града и установяват броя на хората, които спят на открито. През февруари тази година бяха преброени 3 622 души.

“Бедните са изправени пред рязкото повишаване на наемите и свиващия се трудов пазар”, обяснява Бруно Морел от благотворителната организация Emmaüs Solidarité.

Във Франция в периода от 1 ноември до 31 март собствениците на жилища нямат право да гонят наемателите си. Освен това има специална разпоредба, която ограничава повишаването на наемите.

Тази година само в района на Париж са построени 7000 временни приюти за зимата, но според Бруно Морел са необходими поне 10 000.

Другият сериозен проблем е разликата между местните бездомници, за които отговарят общините, и мигрантите, които са под юрисдикцията на държавните институции.

Заместник-кметът на Париж Доминик Версини обвинява именно правителството за състоянието на бежанските лагери. Тя твърди, че когато общината излязла с предложение да отвори специален приемен център, в който да ги регистрира, то било отхвърлено.

Кметът на френската столица Ан Хидалго, която е представител на Социалистическата партия, превърна част от рецепцията на луксозния Hôtel de Ville в приют за 39 бездомни жени.

Колко струва най-евтината квартира в центъра на Москва?В списъка с най-евтините оферти попадат гарсониера и двустайно жилище

В Германия властите са малко по-активни в решаването на проблема с настаняването на мигрантите, отколкото във Франция. Наличните комунални жилища обаче намаляват драстично през последните години. Всички апартаменти, които са построени с държавна помощ, могат да бъдат свободно продавани и отдавани под наем след 30 години.

През 90-те години на миналия век в Берлин има 360 000 общински апартамента, а в момента са под 100 000. Междувременно наемите са се удвоили през последното десетилетие.

Проблемът с бездомниците в Европа е комбинация от два основни фактора, пише още The Economist. От една страна, общественото строителство забавя темповете си, отчасти и заради бюрократичните спънки, докато в същото време наемите постоянно растат.

От друга, нелегалната имиграция създава цяла социална прослойка от бездомни хора, които никой няма желание да настани.

Това саботира усилията за прилагането на стратегии, като “Домът на първо място”. Франция, Германия, Италия и Холандия са сред държавите, в които се правят подобни опити, но те остават на ниво местни инициативи и малки пилотни проекти.

“Защо трябва да правиш пилотен проект за нещо, което доказано работи?”, се пита Анти Мартикайнен, който отговаря за сградата, в която живее Туя от Хелзинки. В по-голямата част от Стария континент обаче нещата не са толкова прости.