От десетилетия насам въглищните електроцентрали в северозападната част на Гърция бълват дим и токсична пепел над околните села.

ТЕЦ-овете се захранват от лигнитни въглища, добивани от многобройните открити рудници в тази част на страната.

Проучванията показват, че в миньорските градове и села белодробните и раковите заболявания са над средното равнище, но възможностите за работа в други икономически сектори в тези региони са ограничени.

Правителството в южната ни съседка си постави амбициозната цел да затвори всички 14 лигнитни централи до 2024 г., но може да срещне опозиция и то от най-неочаквания източник - екологичните организации, пише The Economist.

Плановете на управляващите са да конвертират част от производството на електроенергия в тази мощности, така че да могат да работят с природен газ. В допълнение към това се предвижда строителството на паркове с вятърни турбини и соларни панели, които да заменят рудниците и мините в северните райони на страната.

Гръцкият премиер Кириякос Мицотакис иска да подобри екологичните показатели на своята страна, чийто въглеродни емисии в момента са с 30% по-високи от тези на идентичната като територия и население Португалия.

Въпреки че може да разчита на обилна слънчева светлина и постоянни ветрове по своето Егейско крайбрежие, Гърция все още изостава от останалите европейски държави по отношение на възобновяемите енергийни източници.

Основната причина за това е Държавната енергийна компания, която досега предпочиташе въглищата като енергиен източник заради по-ниската им цена.

През 2017 г. около 70% от потреблението на гръцките фирми и домакинства се задоволяваше от лигнитните централи, собственост на ДЕК. През 2020 г. се очаква този дял да падне до 50%.

По-малките частни централи, работещи на природен газ, успяха да "вземат" част от клиентите на държавното дружество, след като правителството увеличи цената на продаваната от него електроенергия, припомня изданието.

Амбициозната стратегия на Мицотакис предвижда до 2030 г. възобновяемите енергийни източници да покриват 35% от потреблението в страната. Това обаче означава, че енергията, добивана от вятърни турбини и соларни панели, трябва да се утрои. Това изисква инвестиции на стойност поне 40 млрд. евро.

Според анализаторите, цитирани от The Economist, това е "златна" възможност за чуждестранните инвеститори. Няколко китайски, американски, испански и италиански компании вече притежават вятърни и слънчеви инсталации на територията на Гърция, като в същото време придобиват лицензи за строителство на нови паркове.

Губи ли човечеството битката с глобалното затопляне? Напредъкът в постигането на целите от Парижкото споразумение за климата не е достатъчен, пише The Economist

Разбира се, този процес има и своите критици, но любопитното е, че в Гърция опозицията идва от неочакван източник - екологичните организации. Най-силно е недоволството срещу планираното строителство на вятърни паркове по крайбрежието на Йонийско и Егейско море, както и увеличаването на броя на вятърните паркове във вътрешността на страната.

Според Апостолос Пантелис, който представлява едно от гръцките туристически дружества, екосистемата в планинските региони на южната ни съседка е твърде крехка, за да издържи на подобно масирано строителство на енергийни генератори.

По думите му плановете за строителство на вятърни турбини по планиските била в района на Аграфа ще се отрази катастрофално на местната флора и фауна.

В последните години планините на Северна Гърция привличат все повече туристи, основно от Северна Европа, които се възползват от бързоразрастващата се мрежа от маршрути и маркирани пътеки. Те препочитат да отсядат в малки хотели и къщи за гости в изоставените и отдалечени села, подхранвайки надеждите за тяхното икономическо възраждане, благодарение на туризма.

Според Апостолос Пантелис масовото строителство на вятърни и соларни паркове ще намали атрактивността на Аграфа и останалите региони, подходящи за алтернативен туризъм. Пътищата, необходими за поддържането на новата инфраструктура, ще променят планинските пейзажи, а високите шумни 200-метрови турбини ще прогонят дивите животни.

"В миналото хората смятаха, че възобновяемите енергийни източници са нещо позитивно за природата и туризма. Но всъщност те просто развалят гледката", казва още Пантелис.

Засега обаче правителството в Атина изглежда трърдо решено да прокара новата си енергийна стратегия. А въпросът дали тя ще прогони туристите от гръцките планини остава отворен.