Волтер - философът, който забогатя от лотарията
Франсоа-Мари Аруе, или Волтер, често се възхвалява като един от най-великите мислители на епохата на Просвещението.
Той е човек, прославил се със своя принос за науката, историята, театъра и литературата.
Историята на неговото богатство и неговото пълно пренебрежение към успеха е останала на практика неразказана.
Волтер невинаги е бил богат човек. Той е бил непослушният и най-малък син във френско семейство от средната класа.
Как е започнало всичко?
Ранните години на Волтер са изпъстрени с конфликти с френските власти. При това такива, че неговата първа пиеса е била написана в затворническа килия в Бастилията.
Но Волтер „заработил“ своето богатство не с кражба. Той успял да надхитри тогавашната лотария по начин, който не може да се нарече напълно незаконен.
Франция и Волтер имали нещо общо: и двамата изпитвали трудности с финансите. Франция по онова време получавала значителна част от своите доходи от пускането на държавни облигации.
За да пести, на правителството се налагало да понижава лихвите по плащанията. В резултат на това рязко спада тяхната пазарна стойност и престолът отчаяно се стараел да възстанови доверието към ценните книжа на страната.
Тогавашният заместник-министърът на финансите разработил план за възстановяване на доверието към френските финанси. Той предложил да се даде на собствениците на облигации шанс да си купят лотариен билет.
Притежателите на късметлийския билет можели да спечелят номиналната стойност на своите облигации и допълнителен джакпот в размер на 500 000 ливри.
Макар да е невъзможно да се каже тези пари по онова време каква стойност биха имали днес, то можем да дадем ориентация. Джакпотът, определен от министъра, възлизал на 17 пъти годишния доход на богат бизнесмен.
Логистика
За всяка притежавана облигация френските граждани можели да си купят един лотариен билет на цена 1/1000 от сумата на номиналната стойност на ценната книга.
В същото време, независимо от номиналната стойност, всеки лотариен билет имал еднакъв шанс да стане печеливш, грабвайки и допълнителния джакпот в размер на половин милион ливри.
Волтер и неговият приятел Шарл Мари дьо ла Кондамин бързо съобразили, че ако хората се обединят и сформират синдикат, те ще могат да купят повече облигации и да ги поделят помежду си на по-малки части на стойност по 1000 ливри.
По този начин те получавали възможност да придобият повече лотарийни билети на минимална цена. Същевременно значително повишавали шансовете си да спечелят от лотарията.
Краят на Волтер
Единственото слабо място на този план била необходимостта да се купува всеки лотариен билет от нотариус. Те не били много и правителството узнало, че Волтер прибира печалба след печалба.
Как намерили изход от ситуацията? Печелейки всеки месец, те давали част от печалбата на замесения в хитрия план нотариус.
Как приключило всичко? Сред играчите в лотарията съществувал стар обичай да се напише на задната страна на билета пожелание за късмет. Волтер написвал нещо от рода на: „Ето го резултатът от изключителния ум на Мари дьо ла Кондамин“.
Изключително неразумно, нали? Правителството узнало какво се случва и изправило Кондамин и Волтер пред съда.
Тъй като по своята същност двамата не били извършили нищо незаконно, лотарията просто била спряна. Двамата щастливци били освободени и можели преспокойно да се насладят на натрупаното богатство.
Волтер станал един от най-великите мислители-философи и писатели на Просвещението и всички времена. Кондамин се отправил да изследва света, съставил карта на река Амазонка и т.н.
Вероятно нищо от това нямаше да стане реалност, ако Волтер не бе решил да пробва късмета си.