Технологиите се включват в борбата с Covid-19
В Южна Корея дронове разпръскват дезинфектант по улиците, а в Китай полицаите носят очила с топлинни сензори, за да засичат хора с по-висока телесна температура от нормалното.
В Австралия пък беше инсталиран чат бот, който отговаря на въпроси, свързани с коронавируса. Всичко това илюстрира включването на технологичната индустрия в борбата срещу разпространението на епидемията от Covid-19, пише The Wall Street Journal.
Технологичните компании от години твърдят, че свързаността, иновативните джаджи и big data могат да променят живота на хората в позитивна посока. Коронавирусът е на път да постави тази теория на изпитание.
В Югоизточна Азия, където се разпространи първата вълна на новата епидемия, здравните служби не се поколебаха да вкарат в действие всички възможни технологични нововъведения. Използват се системи за проследяване на мобилните телефони на всички, които биха могли да бъдат разпространители на вируса, както и приложения за мониторинг на здравния статус.
Иновативните инструменти се прилагат успоредно с традиционните изпитани методи, като карантината и отлагането на публичните мероприятия. Тепърва ще се оценява ефективността на технологиите в здравната сфера, но със сигурност останалите държави, които в момента следват модела на развитие на епидемията в Китай и Южна Корея, могат да се поучат от техния опит.
Общият брой на заразените с Covid-19 по света вече е над 110 000 души в общо 108 държави.
Южна Корея беше една от най-тежко засегнатите след Китай и Италия. Правителството там разработи мобилно приложение, с което да следи дали 30-те хиляди души, които бяха поставени под домашна карантина, спазват наложените им ограничения.
Ако системата засече, че мобилният телефон на някои от тях е напуснал определения периметър, приложението изпраща предупредителен сигнал до самия пациент, както и до отговарящия за него държавен служител.
В южнокорейския град Даегу местните власти използваха услугите на частни оператори на дронове, които пръскаха улиците с дезинфектант. По този начин не се излагат на риск живи хора, а и процесът се случва много по-бързо. Един дрон събира около 10 литра препарат и може да покрие площ от близо 10 000 квадратни метра за 10-12 минути.
В Сингапур, където също бяха регистрирани голям брой случаи в ранната фаза на разпространението на вируса, властите помолиха гражданите да отбелязват здравния си статус в мобилно приложение с помощта на QR код, който можеше да бъде открит на почти всички публични места - в градския транспорт, таксиметровите автомобили, офис сградите и туристическите атракции.
Доброволните сканирания помагат на властите да проследят движението на пациентите, които впоследствие се окажат заразени, и да издирят всички хора, с които те са били потенциално контактни.
В един от местните университети системата е помогнала за идентифицирането на студентите, които са били в контакт с един от служителите, отговарящ за почистването, след като той е бил диагностициран с Covid-19.
Тази система обаче има своите ограничения, тъй като разчита на доброволното съдействие от страна на потребителите на мобилното приложение. На много от тях не им се занимава да сканират QR кодове и по този начин статистиката до голяма степен се изкривява.
В Австралия властите насочват гражданите, които търсят повече информация за коронавируса, към виртуалния асистент на име Сам. Чатботът отговаря на различни запитвания, свързани със заразата и мерките за нейното ограничаване.
В Китай, където бяха регистрирани първите случаи на хора, заразени с коронавируса, мерките на държавните институции бяха най-драстични. В много градове бяха използвани безпилотни дронове, които по принцип служат за проследяване на горски пожари и за полицейско наблюдение.
С тях могат да се сканират големи групи от хора и да се идентифицират тези с по-висока телесна температура от нормалното.
В Шанхай пък на входните врати на гражданите, поставени под карантина, бяха поставени специални дигитални устройства, които изпращат сигнал директно в полицията, ако съответният човек реши да не спази наложеното ограничение да не напуска дома си.
Китайският технологичен гигант Baidu пък разработи алгоритъм, с помощта на който служителите на метрото в Пекин могат да идентифицират всички пътници, които не са си сложили педпазна маска.
В технологичния център Шънджън всички шофьори, които влизат в града, са длъжни да отбелязват местоположението и маршрута си с помощта на QR код, както и да оставят данни за контакт и история на пътуванията си. Полицейските служители пък носят очила с топлинини сензори, които улавят отклоненията от стандартната телесна температура на пешеходците.
Равносметката обаче показва, че технологичните нововъведения засега носят със себе си и много ограничения, които не ми позволяват да бъдат максимално ефективни. Дроновете не могат да летят повече от 20-30 минути, без да бъдат заредени, устройствата за проследяване са скъпи.
Анализаторите, цитирани от WSJ, смятат, че в случая хората и личната самодисциплина са изиграли много по-сериозна роля за ограничаването на епидемията, отколкото машините.