Прогнозите на големите международни и европейски институции са доста по-песимистични за състоянието на световната и европейската кономика, от това, което нашето министерство на финансите дава като най-песимистичен сценарий, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Нова телевизия.

Най-лошия сценарий за еврозоната е 12% спад на БВП, среден сценарий за 9% спад и оптимистичен сценарий за 4% спад.

Не виждам как ние няма да влезем в някои от тези сценарии и ще бъдем с една идея по-добре от най-оптимистичния сценарий, каза Димитров.

Ако сценарият у нас е достатъчно консервативен, това значи, че очакванията и нуждите за дълга, който трябва да бъде генериран, ще бъде по-голям.

10 млрд. дълго като таван, който ни дава актуализирания бюджет е нисък, според Димитров. Таванът трябва да е по-висок, защото никой не знае докъде ще стигне кризата.

На фона на сценариите, които се обявява във водещите икономики, не виждам причина ние да не си освободим възможност и започнем да емитиране дълг, който клони към нула като цена. В момента парите са без пари, а това няма да продължи дълго, каза Димитров.

В момента имаме златна възможност да заявим дълг отрано. Дългът ще поскъпва със седмици. След 2-3 седмици, цената на дълга няма да е като в момента.

Дончев: Държавата не може да плати всичкоДончев заяви, че общо 175 фирми са кандидатствали по мярката 60/40 в първите 48 часа.

В момента 10 млрд. дълга са около 80 млн лв. като цена. Сега е моментът да вземем, колкото се може повече възможности и да сме гъвкавки, когато дойде моментът. Ако не е нужно да похарчим дълга, просто ще го върнем, каза още Димитров.

Прогнозите за безработицата изеглеждат зле, но са реалистични. Към момента безработните вече са 257 000. За един ден имаме нов рекорд в бюрата по труда – близо 6 000 вчера. Мярката 60/40 дори и да даде резултат е ориентирана към 25% от всички наемни работници, според Димитров. Този 1 млрд. лв. би стигнал за 520 - 530 000 души. Трябва да има и допълнителни мерки, според него Обявения вчера план от ЕК в подкрепа на краткосрочната заетост SURE представлява нови пари и възможности, към които трябва да погледнем, смята Димитров. Там става въпрос за намалено работно време, което ние прилагахме през 2009 г. и което Германия и Австрия правят отдавна.

Димитров смята, че трябва да се помогне първо на структуроопределящите фирми, които са гръбнака на икономиката като цяло и които в много случаи дават хляб на малките фирми като подизпълнители.

Първо към тях трябва да се погледне, тъй като те също страдат от загубата на доставки и пазари. Ако няма работа за тези фирми, със сигурност те няма да имат нужда и от техните подизпълнители.

Ако вземем най-големите 100-200 производствени фирми и фирми в сферата на услугите, там трябва да бъде ориентирана първата помощ, според Димитров.

И най-малките трябва да се подкрепят, но трябва да има отделни пакети за малките и за големите фирми.

Приветстваме подкрепата от държавата за банковия сектор и решението на БНБ за онези 9.3 млрд. лв., което позволи значителни средства вместо да отидат към банките майки да останат в пределите на България, каза още Димитров.

Това е добра възможност и за фирмите и за гражданите кредитите да бъдат по някакъв начин разсрочени и да се даде глътка въздух.