„Какво е уикенд?“. Въпрос към всички хора по света, работещи от вкъщи, които имат много време, за да си го задават в последните седмици, в които училища, офиси и различни обществени места бяха затворени, заради разпространението на коронавируса. Затворени в домовете си и лишени от обичайното си ежедневие, много от хората в самоизолация откриха, че времето се е превърнало в странно и аморфно нещо, което не може да бъде дефинирано от календар.

Ако все още сте по пижама, а телевизорът и лаптопът ви са включени, има ли значение колко е часът? Ако все още се раздвоявате между работата, която трябва да се довърши и децата, които имат нужда да хапнат нещо, има ли значение кой ден от седмицата е? Какво е уикендът всъщност и възможно ли е въобще да имаме такъв в свят под карантина?

Нещо, което да очакваме

“Едно от предизвикателствата на настоящата криза е, че в много от нещата, които сме планирали, цари пълен хаос,” казва пред BBC Лоури Сантос, преподавател по психология в Йейлския университет. “Хората са създания на навика, така че когато имаме редовна програма за когато работим и когато почиваме, това може да ни помогне с намаляването на несигурността, особено в тези вече несигурни времена.”

В нормални времена, нашата програма зависи от външни сили – училище и разписание на градски транспорт, работни ангажименти и срещи. Без тях обаче на хората по света им се налага да проявяват изобретателност, за да разграничават времето за почивка от другото време.

10 неща, които да правим, за да не мислим за коронавирусаРабота от вкъщи не е особен проблем за повечето хора. Това, което обаче по всяка вероятност днес ни притеснява, е че настоящото положение може да продължи поне до 13 април, когато изтича 1-месечното извънредно положение.

Чейни Корониотис е маркетинг директор в компанията Rick Steves Europe и живее в Сиатъл. Въпреки че работи от вкъщи, тя продължава да настройва алармата си, така че да става и да е на бюрото си в обичайното време. Спането до по-късно е удоволствие, което си запазва за уикендите.

За хората с деца вкъщи, спокойните сутрини често са изключени, в който и да е ден от седмицата. Емили Сефтел работи в администрацията на международна организация в Париж. Нейният съпруг работи в технологичната сфера, а двамата балансират двете работи вкъщи с грижите и училището на шестгодишния им син. За да си гарантират, че ще очакват с нетърпение уикенда, те са си създали правило – във всеки ден от уикенда, всеки от тях разполага с по три часа само за себе си, където може да намери в апартамента.

“Останалите членове на семейството се преструват, че този родител не е там,” казва Сефтел. “Редуваме сутрините и следобедите. Последният уикенд за мен бяха събота сутрин и неделя следобед, когато успях да почета на терасата, да се заключа в спалнята и да гледам Netflix и т.н.”

Цикъл измислен от човека

Защо уикендите са важни? За разлика от 24-часовото денонощие, в което Земята се завърта около оста си, или продължаващата й година обиколка около Слънцето, седемдневната седмица е чисто социална концепция, казва журналистът Катрина Онстад в книгата си „Ефектът на уикенда“.

Всъщност двудневният уикенд се ражда отчасти след друга икономическа криза, казва Онстад. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, много индустрии, които все още не били приели 40-часовата работна седмица, намаляват работното време на служителите до пет дена в седмицата, така че по-малко работни часове да могат да се разпределят между повече хора. До 1938 г. 40-часовата работна седмица вече става част от Закона за справедливи трудови стандарти.

Възможно е настоящата криза също да доведе до дългосрочни промени.

“Дори и преди пандемията от коронавирус, традиционната работна седмица се променяше,” казва преподавателят по история в Университета на Портсмут Брад Бийвън, посочвайки засилващата се тенденция за работа от вкъщи, самонаетите и икономика на краткосрочни договори и използване на фрилансери. “Странното е, че самоизолацията даде възможност на служителя да определя свой собствен цикъл на продуктивност, свои почивки и начин на работа.”

Връщане на известна нормалност

Предстои да видим как обществото ще промени навиците си като реакция на тази криза. За отделните хора обаче, установяването на някаква структура на деня и седмицата е от съществено значение за оцеляване в условията на несигурност и напрежение в идните седмици.

“Ако не искате да свършите нещата, няма значение” дали имате програма или не, казва Нир Еял, консултант по продуктивността и автор. “Ако знаете, че трябва да свършите нещата, няма нищо по желание. Имаме нужда от структура в деня си и знаем, че без такава, хората се побъркват. Буквално. Нивата на депресия и безпокойство нарастват в ситуации, в които има малък контрол и големи очаквания.”

Еял визира проучване от 2006 г., което показва, че хората на позиции, на които имат малък контрол върху трудовите условия, минимална социална подкрепа и високи психологични очаквания на работното място, е по-вероятно да имат психични разстройства като депресия и безпокойство.

Сравнете това с нашата ситуация, при която сме блокирани у дома, не можем да прекарваме време с приятели, с любими хора или колеги и балансираме едновременно между изискванията на работното място, семейството и училището в условията на пандемия. Има много неща, които не можем да контролираме. Поддържането на някакъв вид структура на деня и някакво усещане за време ни помага да се концентрираме върху това какво можем.

Коронавирусът: Ами, ако това се беше случило през 2005 г.Коронавирусът: Ами, ако това се беше случило през 2005 г.?

“Бих насърчил хората да намират начини да имитират това, което са правили през уикендите, използвайки въображението си. Излизали ли сте за късна закуска с приятели в неделя? Направете палачинки у дома и се срещнете в Zoom или друга платформа. Ако пък събота е бил денят ви за бягане, тогава излезте за социално дистанциран крос,” казва Сантос. “Идеята е да се намират начин да правим неща, които наподобяват възможно най-много тези, които сме правили преди, така че да върнем известна нормалност в странната ситуация, в която се намираме.”

Съдържанието на вашата програма не е толкова важно, колкото това да имате програма, казва Еял. Нястоящата криза може би е възможност да промените нещата и да си създадете програма, която подхожда на вашия ритъм, а не на този на работодателя ви. Може също така да откриете, че има неща, които ви харесват така, както са си.

Керъл Хорн от Лондон предлага на децата си на 9 и 7 години, възможността да учат от сряда до неделя, така че тя да има повече време да им помага в училище през уикендите си. Тя обаче се отказва от плана, след като по-голямото й дете се възпротивява.

“Тя каза, че обича уикендът й да е в събота и неделя,” казва Хорн. “И тъй като нормалността излетя през прозореца, исках да й предоставя някаква редовна програма, към която да се придържа.”