Много амбициозно и смело е да дадеш в хода на една епидемия прогнози с точност. Това заяви вирусологът проф. Златко Кълвачев в здравната рубрика на "Нашият ден" по БНР.

Ваксината

Със сигурност ще бъде направена ваксина. Направени са вече десетки ваксини, които са във фазата на клинични проучвания. Ще се завършат тези клинични проучвания и ще имаме готова ваксина. Кога ще стане това обаче? Най-рано следващата година, според мен, при положение че всичко се развива нормално. Ако клиничните проучвания завършат неуспешно, тази ваксина ще отпадне. При предните варианти на SARS и MERS епидемията година след това бяха изготвени ваксини, за които чета, че са качествени и ефективни, но досега не виждам някой да ги е използвал, защото вирусът е друг, променен – и те няма да действат на този вирус. От една страна, вариантите на коронавируса, причинил епидемиите от SARS и MERS, са толкова променени, днешният вирус е толкова променен, че не му действа ваксината. Но от друга страна, предните варианти не са се възвърнали и те вече са отминали като опасност, според мен.

Коронавирусът още не е станал сезонна инфекция, каквато е грипът.

Много се надявам този вариант на коронавируса – сегашният, който причинява Covid-19, също да не се възвърне и да приключим с него след няколко месеца например.

Диагностиката

Тази диагностика трябва да се провежда правилно от опитни хора, защото първото нещо, което е изключително важно, е материалът, който се работи. Във вирусологията има принцип – какъвто материал подадеш на лабораторията, такъв резултат ще получиш. Т.е. ако не подадеш качествено взет, съхранен и транспортиран материал, резултатът ти няма да бъде истински – той ще бъде по-скоро фалшиво негативен.

Двата основни теста, които се използват до момента – този, който отчита наличие на антитела срещу вируса, и този, който отчита самия вирус, така известният PCR. Те изпълняват различна роля – докато откриването на антитела ще ни докаже дали преди време сме се срещали с този вирус, другият тест ще ни докаже дали в момента излъчваме този вирус. Трябва да уточня, че ефективността на бързите тестове не е много висока. Каквото и да си говорим, това са насочващи тестове – някои казват 30-40% ефективност. Далеч сме от големия процент на ефективност на тези тестове. Другите – PCR тестовете – са много по-точни и надеждни. И от тях има какво да се желае. Първо, те все още не са количествени – не отчитат вирусни товар, а само наличие или отсъствие на вируса. Освен това има няколко теста, които обхващат 1-2 или 3 гена на вируса. Ако хванеш повече гени, тестът ще се доближи повече до реалното. Резултатът трябва да се обсъжда от специалисти, защото в течение на инфекцията може да се открие примерно само един ген и тогава трябва да знаеш какво означава това. Откриването на гените във времето е различно. Тези неща с времето ще се уточнят, ще излязат много студии по въпроса и тогава вече ще говорим за патогенезата.

В момента и потогенезата, и клиниката не са ни ясни в цялост.

Когато имаме тестове, които дават противоречиви резултати, те трябва правилно да се интерпретират. Нещата трябва да се обсъждат детайлно и конкретно. Сега е модерно да се правят пулове. Пак искаме хитро да минем и в края на краищата ще излъжем себе си, защото в пула няма да хванем нискоположителните резултати.