Световните лидери все по-често сравняват настоящата ситуация и мерките срещу разпространението на коронавируса с война. В повечето случаи става въпрос за метафора, но поне в едно отношение може би са прави. Нивото на държавния дълг не е достигало подобни равнища от 1945 година насам, пише The Economist.

На фона на икономическия срив, предизвикан от пандемията, правителствата написаха "чекове" за милиарди долари на фирмите и домакинствата, за да им помогнат да се справят с трудностите, предизвикани от карантината.

В същото време данъчните приходи буквално се топят на фона на затворените фабрики, офиси и заведения.

Всички икономики по света ще трябва да живеят с последствията от тази пандемия много след като самият коронавирус остане в историята.

В момента се наблюдава рязко влошаване на показателите на публичните финанси, пише още изданието. В САЩ се очаква държавният дефицит да достигне ниво от 15% от брутния вътрешен продукт в края на тази година. А е много вероятно стойността му да се увеличи и още, ако има необходимост от още финансови стимули.

Общото ниво на държавния дълг в глобален мащаб ще се увеличи с около 10% и ще достигне 66 трилиона долара в края на 2020 година, или 122% от БВП, според прогнозите на Международния валутен фонд.

А ако карантинните мерки бъдат запазени за по-дълго време, показателите ще скочат още повече. Управлението на целия този колосален дълг ще тежи върху западните държави в продължение на десетилетия.

Едва ли има по-чувствителна тема за икономистите от държавните финанси, пише още The Economist. Още от 1989 година някои от тях предупреждават за неизбежния фискален "апокалипсис", до който ще доведе неограничената дългова спирала. Но всъщност задлъжняването на правителствата не се случва по същата схема, както, например, домакинствата, които използват кредитни карти.

На практика, ако дългът на дадена държава се държи основно от местни лица, то може да се каже, че тя дължи пари "на самата себе си". Колкото до Съединените щати, публичният дълг наистина е висок, но това, което има най-голямо значение е цената на неговото обслужване.

А данните показват, че през 2019 година САЩ са похарчили 1.8% от БВП за плащане на лихви, което е по-малко в сравнение с годините в края на XX век.

Ройтерс: България емитира облигации за 2 млрд. евроГотвим се да поемем нов дълг, каза преди дни Владислав Горанов


През 2019 година в Япония нивото на държавните задължения достига "космическите" 240% от БВП, но засега няма никакви индикации, че правителството изпитва някакви затруднения с неговото обслужване.

Днес има и икономисти, които не се притесняват от поемането на повече държавен дълг от страна на правителствата, а по-скоро от това, че те ще бъдат твърде предпазливи. Според тях настоящата ситуация изисква мощни фискални стимули, защото в противен случаи глобалната икономика ще бъде обречена на катастрофа.

Добрата новина е, че в момента лихвите са на рекордно ниски нива, които най-вероятно ще се задържат за дълъг период от време. Но в същото време учените знаят толкова малко за COVID-19, че дългосрочните прогнози за развитето на ситуацията са на практика невъзможни.

По тази причина правителствата са принудени да поддържат много труден баланс между необходимостта от спешни стимули за икономиката, и то веднага, от една страна, и запазването на достатъчно разум и финансова дисциплина в дъргосрочен план, от друга.

Какво показват уроците от десетилетията след Втората световна война? Тогава повечето развити държави успяват да се измъкнат от "капана на дълга", благодарение на мощна комбинация от фактори - високи корпоративни данъци, поддържане на изкуствено ниски лихви за местните кредитори и инфлация, която с времето "ерозира" стойността на задълженията.

Освен това т. нар. "бейби бум" и рязкото повишаване в нивата на образованието позволяват на икономиките сравнително бързо да се справят с натрупания държавен дълг.

Съвети за парите ни по време на кризаЕскпертът по лични финанси Сузи Орман има какво да ни каже


Сега обаче ситуацията е много по-различна. Застаряващото население на повечето развити държави означава, че в следващите десетилетия разходите за пенсии и социални услуги ще нарастват, а поддръжката на тези системи ще става все по-скъпа и по-сложна.

Това ще отнеме много голяма част от финансовия ресурс, който политиците биха искали да насочат към здравеопазването и предотвратяването на подобни епидемични кризи в бъдеще. Изправени пред тази сурова реалност, правителствата едва ли могат да се тревожат кой знае колко за потенциалното вдигане на тавана на дълга.

По-скоро целта ще бъде увеличаване на инфлацията до нива, които да надвишават лихвите по държавните облигации. По този начин реалната стойност на задълженията се "стопява" с времето.

За съжаление в момента инфлационните индекси все още са далеч от целевите равнища, заложени от централните банкери.

Някои държави може би ще потърсят решението в увеличаване на някои данъци, например върху имотите, наследствата или въглеродните емисии.

Със сигурност обаче, след като отмине пандемията, попълването на опразнените държавни "касички" ще се превръща във все по-голям проблем, пише още изданието.