Още преди избухването на пандемията от COVID-19 глобализацията беше започнала да буксува.

Системата на отворена търговия, която от десетилетия доминираше над световната икономика, беше сериозно "повредена" от световната финансова криза и американско-китайския търговски конфликт.

Сега глобализираната икономика понесе нов тежък удар в лицето на пандемията, която затвори държавните граници, блокира икономиката на много държави и разкъса веригите на доставка и международната търговия, пише The Economist.

През април броят на пътниците, преминаващи през лондонското летище Хийтроу, се срина с 97% спрямо миналата година, износът на автомобили от Мексико падна с 90%, а 21% от доставките на товарни контейнери през Тихия океан бяха отменени.

С отварянето на икономиките и премахването на карантинните мерки, икономическата активност постепенно започва да се възстановява, но засега почти никой не очаква безпроблемно и бързо завръщане към безгрижния свят на неограниченото придвижване и свободната търговия.

Пандемията превърна пътуването и миграцията в политически въпроси и засили позициите на лидерите, проповядващи идеите на икономическата изолация и протекционизма.

Те обаче носят огромен риск и могат да забавят икономическото възстановяване и да доведат до глобална вълна на политическа нестабилност, пише още The Economist.

Светът е преминал през няколко големи вълни на интеграция в своята история, но системата на световната търговия - такава, каквато я познаваме от 90-те години на XX век досега, отиде по-далеч от всички останали.

Китай постепенно се превърна в световна "фабрика за всичко", а хората, стоките, капиталите и информацията можеха да се движат безпроблемно до почти всяка точка на земното кълбо.

След световната финансова криза и фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers, много от международните финансови корпорации свиха значително глобалното си присъствие и започнаха да се фокусират върху по-ограничен кръг от пазари.

Търговията и трансграничните инвестиции също запазиха сравнително постоянен дял от брутния вътрешен продукт, за разлика от предходните десетилетия, в които той непрекъснато растеше.

Светът иска опрощаване на дълговете на бедните държавиНад 300 парламентаристи от целия свят призоваха Международния валутен фонд и Световната банка да опростят дълговете на най-бедните държави

Преди две години започна и "офанзивата" на американския президент Доналд Тръмп срещу Китай, с която бяха възродени идеите на протекционизма. Тръмп демонстрира и презрението си към международните търговски договори, изразявайки открито предпочитанията си към двустранните взаимоотношения и поставяйки като приоритет "изгодните сделки".

В момента, в който COVID-19 се появи в китайския град Ухан, митническите тарифи върху вноса на стоки в Съединените щати бяха най-високите от 1993 г. насам. В същото време технологичните индустрии на САЩ и Китай вече бяха започнали да разкъсват връзките помежду си.

От януари насам от Азия на запад се пренесе нова, още по-силна вълна на икономическа дезинтеграция. Фабриките, офисите и магазините бяха затворени заради разпространението на COVID-19, а потребителите свиха драстично своите разходи.

Факт е, че щетите не бяха универсални и че доставките на много стоки и услуги, особено тези от първа необходимост, бяха съхранени. Apple все още твърди, че може да произвежда смартфоните си в Китай, а износът на Поднебесната империя постепенно се възстановява, най-вече в сегмента на медицинското оборудване.

Но цялостният ефект върху глобалната икономика беше катастрофален. Световната търговия със стоки може да отбележи спад между 10% и 30%.

В същото време кризисната ситуация разкри състоянието на политическото управление във водещите индустриални държави, което на моменти беше близко до анархия и хаос. Франция и Великобритания се скараха заради налагането (или отказът от налагане) на навременни ограничителни мерки, Китай заплашва Австралия със съд заради твърденията за произхода на коронавируса, а Вашингтон остава войнствено настроен по отношение на търговските си взаимоотношения с Пекин.

Засега САЩ отказват да поемат ролята на световен лидер, а Китай, придържайки се към силовите методи на управление и тайнствеността във взимането на решения, все още не е готов да заеме тяхното място.

Общественото мнение в почти целия свят започва да се насочва против принципите на глобализацията. Хората бяха изненадани неприятно от факта, че животът и здравето им зависят от вноса на ценни медицински консумативи и предпазни средства, а изхранването им се крепи на мигрантите, които работят в селското стопанство и се грижат за пациентите в старческите домове.

И това е само началото на процеса, пише още изданието. В момента разпространението на информация все още е безпроблемно, но това в никакъв случай не може да се каже за движението на хора, стоки и капитали.

Администрацията на Тръмп предлага нови ограничения за миграцията в страната с аргумента, че работните места трябва да бъдат запазени за американците. Подобни идеи придобиват популярност и в други държави. Пътуванията все още са ограничени заради пандемията, което затруднява хората в търсенето на препитание.

След пандемията идва дългът На фона на икономическия срив, предизвикан от пандемията, правителствата написаха

Около 90% от населението на Земята в момента живее в държави със затворени граници. Правителствата се готвят да разрешат международните пътувания само от държави, които спазват сходни здравни протоколи. Засега по всичко личи, че в туристическия сектор щетите ще бъдат трудно поправими и кризата ще продължи по-дълго от очакваното.

Европейският авиопроизводител Airbus, например, съкрати производството си с над 30%, а авиокомпанията Emirates, която е един от символите на глобализацията, обяви, че не очаква пълно възстановяване на полетите преди 2022 г.

Световната търговия пък ще пострада най-вече заради отказа на повечето държави да третират вноса на стоки по идентичен начин, независимо от неговия произход. Правителствата и централните банки насърчават потребителите и бизнеса да се обърнат към местните производители, като в същото време правят всичко възможно да върнат колкото се може по-голям дял от веригите на доставките у дома, за да не бъдат зависими от други държави.

Движението на капитали също не остана незасегнато от кризата. Китайските инвестиции в САЩ се свиха до 400 милиона долара през първото тримесечие на тази година, което представлява спад от 60% спрямо нивата отпреди две години. Прогнозите сочат, че през 2020 г. мултинационалните корпорации ще намалят трансграничните си инвестиции с една трета.

Американските пенсионни фондове бяха "инструктирани" от Белия дом да не купуват китайски акции и облигации. Държавите, генериращи близо 60% от световния БВП, затегнаха изискванията за чуждестранните инвестиции.

The Economist обаче предупреждава, че тази нова "рамка" на световната търговия няма да е по-човечна или по-безопасна. За бедните държави ще става още по-трудно да "наваксат" с повишаването на жизнения си стандарт, а в развития свят животът ще става все по-скъп.

Решението с проблемите във веригита на доставка не се крие в тяхното "прибиране у дома", а в диверсификацията.

Освен това за фрагментираната международна общност ще бъде все по-трудно да решава глобални проблеми, включително намирането на ваксина срещу коронавируса и ускоряването на икономическото възстановяване.

За съжаление, логиката и разумът вече не са "на мода", пише още The Economist. Според експертите на изданието е време светът да помаха за сбогом на отиващата си глобализирана реалност и да погледне с тревога към това, което идва да я замести.