Посещенията в музеи, театри и библиотеки растат през 2019 г.
Посещенията на музеи, театри и библиотеки през 2019 г. нарастват спрямо 2018 г. Това показват данните на Националния статистически институт за сектора на културата.
Музеи
Към края на 2019 г. в страната функционират 160 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 83 от тях са общи, а 77 - специализирани (включително и художествени галерии).
През 2019 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 529 хил. фондови единици и в сравнение с 2018 г. техният брой се увеличава със 110 000 (1.5%). Цифровизирани са 390 000 фондови единици, което е с 22 000 повече спрямо предходната година.
Посещенията в музеите през 2019 г. са 5 355 хил. и съпоставени с 2018 г. се увеличават с 5.3%.
Приблизително една пета от тях (1 027 хил.) са осъществени в дните със свободен вход.
Регистрирано е обаче намаление на посещенията на чужденци в музеите - с 20 000, или с 1.6% спрямо предходната година.
Общият персонал на музеите през 2019 г. е 3 406 души и се увеличава с 3.3%, в сравнение с 2018 г. През 2019 г. в музеите са използвани 1 577 компютъра за административни цели, 686 - за съхранение на бази данни, и 277 - за предоставяне на данни на посетителите.
Сценични изкуства
През 2019 г. в действащите 74 театъра в страната са организирани 15 955 представления, посетени от малко над 2.5 милиона зрители, като спрямо 2018 г. представленията и посещенията се увеличават с 5.3%.
Средният брой посетители на едно представление е 158 и остава непроменен спрямо предходната година.
През 2019 г. в страната са развивали дейност 52 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 22 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават със 7%, докато посещенията намаляват с 10.6%, в сравнение с 2018 г.
През 2019 г. са организирани 374 естрадни концерта, посетени от 226 200 лица, 148 фолклорни концерта, посетени от 98 600 лица и 126 камерни и симфонични концерта, посетени от 30 400 лица.
Библиотеки
През 2019 г. броят на библиотеките с фонд над 200 000 библиотечни единици остава непроменен спрямо предходната година (47). Общият им фонд се състои от 34.55 милиона библиотечни документа - книги, периодични издания, аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти.
Регистрираните читатели са 243 000, което е с 1.9% повече в сравнение с предходната година, докато посещенията се увеличават с 4.1% и достигат 4.75 милиона.
В Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ през 2019 г. има регистрирани 8.26 милиона библиотечни документа, или с 69 000 повече в сравнение с предходната година.
Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11.93 миилона библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях се увеличава с 29 000 (0.8%), в сравнение с 2018 г.
Филмово производство
През 2019 г. са произведени общо 104 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 51 за киномрежата и 41 за телевизията. Дигитално са заснети 90.4% от филмите.
Произведените пълнометражни филми са 37 (22 игрални и 15 документални) и се увеличават със 7 (23.3%) спрямо предходната година.
Произведените късометражни и среднометражни филми са 67, от които 21 игрални (включително 7 сериала с общо 200 епизода), 33 документални и образователни и 10 анимационни.
В края на 2019 г. кината в страната са 74, а киноекраните - 237, като броят им се увеличава съответно с 5 и 11 спрямо 2018 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 56.1% от всички прожекции и 62.3% от посещенията.
През 2019 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината намаляват с 9%, а посещенията - с 6.2%.
Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 22 със 140 000 прожекции, посетени от 2.5 млн. зрители. В столицата са функционирали 16 кина със 101 екрана, в които са прожектирани 2 338 филма.
Радиопрограмна дейност
През 2019 г. в страната са функционирали 82 регистрирани и лицензирани радиооператори, които са излъчили 721.4 хил. часа радиопредавания, или с 0.8% (5 600 часа) по-малко в сравнение с 2018 година.
Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 54.7%, следван от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 11.6%.
Телевизионна програмна дейност
През 2019 г. в страната са функционирали 128 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 12 повече от предходната година.
Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 855 700 часа, или с 15.2% повече, в сравнение с 2018 г.
Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва: художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 196 100 часа, музикални предавания -119 000 часа, новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 93 900 часа, реклами - 50 800 часа, образователни предавания - 10 500 часа.