Технологичните гиганти може да бъдат принудени да плащат по-високи данъци в Европа, тъй като правителствата търсят нови източници на приходи за справяне с кризата с коронавируса, заявяват трима експерти пред CNBC.

Облагането с данъци на технологични компании като Google, Facebook или Amazon е спорен въпрос в Европа. Страните не успяха да излязат с общ дигитален данък през 2019 г. и оставиха преговорите на ОИСР. Освен това, някои държави като Франция, решиха да въведат собствен дигитален данък, но тези действия предизвикаха търговски спорове със САЩ.

Отделните правителства в момента се справят с най-голямата икономическа криза от Голямата депресия насам и ще имат нужда от средства в подкрепа на своите икономики. Те може да се обърнат към технологичните компании за допълнителни приходи.

“Виждаме разговорите за данък върху дигиталните стоки и услуги да напредват бързо в Европа, където мащабите на амбициите да се използва бюджетът на ЕС за финансиране на икономическото възстановяване може да накара Брюксел да демонстрира завишен интерес към привлекателната данъчна база на електронната търговия и дигиталните услуги,” казва пред CNBC Дейвид Ливингстън, анализатор в Eurasia Group.

Европейската комисия трябва да обяви нови планове за разходите тази седмица. Институцията вероятно ще разгледа нови данъци като нови източници на приходи.

Според Декстър Тилиен, старши анализатор във Fitch Solutions, има две причини, поради които технологичните гиганти може да бъдат накарани да плащат повече.

“Първата е, че те ще са компаниите, които печелят най-много пари по време на пандемията и след нея, а втората е, че има много стъпки към налагането на дигитален данък,” казва той.

Международни планове за дигитален данък

От ОИСР отложиха сроковете за вземане на решение за дигиталния данък от юли за октомври. От организацията също така казаха по-рано този месец, че планът може да бъде осъществен като процес на отделни етапи, който ще продължи до 2021 г.

От ЕК пък са казвали, че ще възобновят преговорите на европейско ниво, ако тази година в ОИСР няма споразумение.

Същата институция преди това е казвала, че дигиталните компании плащат средно ефективна ставка от 9.5% в ЕС — в сравнение с 23.2% за останалите компании. Технологичните гиганти пък твърдят, че плащат толкова данъци, колкото се изисква от тях по закон.

Европейската комисия прие водеща роля по отношение на регулирането на технологичната индустрия. Например, през 2016 г. институцията нареди на Ирландия да изиска 13 млрд. евро неплатени данъци от Apple. Компанията и ирландското правителство оспориха това решение.

След онлайн дискусия с главния изпълнителен директор на Facebook Марк Закърбърг през миналата седмица, европейският комисар Тиери Бретон повдигна въпроса за данъчното облагане. “Да си умен е добре. Да се правиш на много умен с данъците обаче никога не е добра идея”, написа той в Twitter.

Облагането с данъци на дигиталните компании може да се пренесе и в други части от света.

“В по-дългосрочен хоризонт предвиждаме и други страни да започнат да обмислят данъци върху дигиталните стоки и услуги”, казва Ливингстън.

ДДС или подоходните данъци също са възможност

Според Греъм Самюел-Гибън, партньор в Taylor Wessing, дигиталният данък не осигурява “големи приходи” за правителствата, тъй като само няколко компании са над необходимия праг, който се изисква, за да плащат данъка.

От друга страна данъците върху потреблението и дходите осигуряват по-големи проходи за хазната, казва Самюел-Гибсън.

Той обаче признава, че последните два данъка ще са по-малко популярни сред обикновени хора.

Франция, Италия, Испания, Австрия и Великобритания са част от страните, които са изготвили планове за дигитален данък.

В случая с Франция, която бе първата голяма икономика приела дигитален данък, страната постигна споразумение през януари да отложи събирането на първите плащания от следващата година, за да позволи на ОИСР да стигне до сделка.