Липсата на мигранти слага край на австралийския икономически бум
Трите десетилетия на непрекъснат икономически възход в Австралия са на път да приключат, след като пандемията от COVID-19 ограничи един от най-доходоносните източници на богатство за страната - имиграцията.
Австралийските власти се справят сравнително успешно с отварянето на икономиката след карантината, най-вече заради навременното затваряне на границите и ограничаването на разпространението на коронавируса.
Но точно тази политика доведе до замразяване на имиграцията, която е основен източник на потребления, работна ръка и растеж, пише Ройтерс.
Австралия, чийто брутен вътрешен продукт възлиза на 1.3 трилиона щатски долара, е на път да навлезе в рецесия за първи път от началото на 90-те години на миналия век.
Нетната имиграция в страната, която включва международните студенти и чужденците с работна виза, се очаква да падне с 85% за фискалната година до юни 2021 г.
Това, според икономистите, ще се отрази на общото търсене в страната за всички сектори - от недвижимите имоти и образованието до сватбените пръстени.
Според прогнозите, цитирани от Ройтерс, без вливането на свежи сили в австралийската икономика, тя вероятно ще регистрира спад още тази година. Главният икономист на AMP Capital Шейн Оливър изчислява, че ръстът на населението през последните години е генерирал ръст на БВП от поне един процентен пункт всяка година през последното десетилетие.
Сега обаче, със свиването на имиграцията, най-тежко засегнати се очаква да бъдат образованието, имотният пазар и туризмът.
Липсата на нови чуждестранни работници ще постави под заплаха строителния бум и сектора на недвижимите имоти, чийто ръст се крепеше най-вече на мигрантите в големите градове, като Сидни и Мелбърн.
Имиграцията винаги е била гореща политическа тема и оценката на австралийците за нея не е еднозначна, икономистите са единодушни, че без прираста на неселението от около 200-300 хиляди души годишно, който тя осигурява, страната няма как да запълва дефицитите от работни места в определени сектори и да поддържа ръста на потреблението.
Много от тези хора идват в страната с временни работни визи, които имат определен срок, но по-голямата част от тях впоследствие получават и постоянно жителство.
С темповете на нарастване на населението отпреди пандемията, то щеше да се увеличава с по 1.6% годишно до 2027 г. Без имиграцията обаче ръстът ще спадне до 0.5 на сто, предвиждат още икономистите, цитирани от Ройтерс.
"В периоди на икономическа криза, когато безработицата се увеличава, винаги се чуват призиви за ограничаване на имиграцията. Но ако искаме икономиката да заработи отново, имигрантите ще трябва да се завърнат", смята Шейн Оливър.
Основните аргументи на противниците на имиграцията са свързани с това, че тя води до поскъпване на жилищата, както и с трудностите при социалната интеграция и запълването на работните места от чужденци, вместо от местното население.
Австралийският примиер Скот Морисън миналата седмица призна, че страната ще се нуждае от 160 000 до 210 000 нови чуждестранни работници годишно, ако иска да запази настоящите си темпове на растеж.
Той заяви, че настоящата ситуация и ограниченията за пътуване в глобален мащаб могат да окажат силен негативен ефект върху местната икономика.
Някои от провинциите настояват за отваряне на границите поне за чуждестранните студенти, за да бъде запазена работата на университетите.
Австралийското правителство работи активно и с управляващите в Нова Зеландия за създаването на т. нар. "транс-тасманийски балон", с който да се възобнови свободното движение на хора между двете силно свързани икономики. Нова Зеландия е един от основните източници на работна ръка за австралийските компании.
До известна степен Австралия "извади късмет" в настоящата икономическа криза, тъй като глобалното търсене за много от нейните основни експортни продукти (основно суровини) се възстанови сравнително бързо.
Австралийската централна банка прогнозира икономически спад от 6% през 2020 г., последван от 6% ръст през следващата година. Но повечето представители на бизнеса предупреждават, че в дългосрочен план възстановяването няма как да се случи без да бъде възобновена имиграцията в страната.