Да имаме добри отношения с децата ни е важно.

Проучвания относно привързаността, например, показват, че начинът, по който родителите се отнасят с децата си, оказва най-различни последици върху тяхното психическо здраве, самоконтрол и способност да създават съдържателни отношения с другите.

Днешните родители са насърчавани да изграждат добри отношения с децата си, като използват обяснения и предлагат избори, вместо да им крещят, да ги засрамват или да използват награди или наказания.

Това е подход, известен като позитивно родителство - метод, хвален за това, че застава по средата между строгото възпитание и позволяването на децата да правят каквото си искат.

Ако момче удря сестра си, например, подходът на позитивното родителство би бил то да бъде отстранено от ситуацията, след това да се отдели време да се поговори за това какво чувстват двете деца и да се търсят решения заедно.

Експерти обаче твърдят, че позитивното родителство може да окаже ефект върху родителите и потенциално да предпази децата от негативни емоции, които ще им се наложи да изпитат на по-късен етап от живота.

Положителното

Рамката на позитивното родителство съществува от 20-те години на миналия век (наричана тогава „позитивна дисциплина“) и е привнесена в САЩ от австрийските психиатри Алфред Адлер и Рудолф Драйкурс.

Тя обаче започва да набира сериозно популярност през 90-те години, когато влиятелният американски психолог Мартин Селигман превръща сферата на позитивното родителство в обект на международен интерес.

Вместо да анализира нещата, които разболяват хората, позитивната психология разглежда това какво ни прави щастливи.

Когато се прилага в родителските грижи, тази философия насърчава родителите да “улавят моментите, в които децата им се държат добре” и да предоставят повече положителна, отколкото отрицателна обратна връзка, вместо да се фокусират върху лошото поведение.

Тя е считана за щастливата среда между авторитарното родителство и разрешителния стил на родителство, при които децата може да останат без адекватни граници относно поведението си.

В днешно време книги, блогове и статии възхваляват позитивното родителство. “Въз основа на броя на заглавията и статиите в сферата на родителските грижи, смятам, че позитивното родителство е най-популярната философия в момента“, казва пред BBC Емили Едлин, психолог от Илинойс, която има блог на име „Изкуството и науката да си майка“.

Някои хора обаче твърдят, че постоянната позитивност, или неуспешното й постигане, може да окаже своя ефект. В своя книга за този феномен американският журналист Барбара Еренрайх го нарича идеологическа сила, която “ни насърчава да отричаме реалността, да се подчиняваме весело на нещастието и да виним само себе си за нашата съдба ”.

Карин Койфман, психолог в университета Кент, твърди, че всички емоции изпълняват важни функции. “Положителните емоции са от съществено значение за изграждането на връзки, докато отрицателните емоции помагат при планирането и мисленето от по-висок порядък, като също така са от съществено значение за оцеляването на човечеството,” казва тя.

Нещото, на което не учим достатъчно децата си днесСпоред МБА преподавател и бивш банкер на Уолстрийт

Когато хората, в това число и родителите, чувстват, че нямат право да споделят никакви негативни емоции, това може да е пагубно за тяхното психическо здраве. “Ние правим грешки. Разстройваме се. Понякога си го изкарваме на хора, на които не би трябвало. Това е нормално и човешко и те са нормални и за родителите,” обяснява Койфман.

Уроци за по-късен етап от живота

Един от евентуалните рискове на този родителски подход е, че децата няма да се научат как да интерпретират и да реагират на негативните емоции, ако родителите не им позволяват да виждат такива.

“Тъй като понякога се разстройваме, е важно децата да виждат как родителите изразяват собствените си притеснения,” казва Койфман. “Откритото говорене за този страх и за тяхното безпокойство валидират изживяванията на децата.”

Това, разбира се, е по-трудно, когато децата са малки, но “с напредването на тяхната възраст има място да разберат, че ако не слушат, те всъщност предизвикват раздразнение у вас. Това е нормативно изживяване. Трябва да знаете, че ако някой ви моли да правите нещо и ако не го правите последователно, може да има потенциално негативни последствия.”

Насърчаването на позитивността може също така да окаже влияние и върху майките, които изпълняват повече „невидим труд“.

Изказването на възгледи, които не съвпадат с тенденции, обаче може да има неочаквани последствия. Ариаддне Брил, психолог и защитник на позитивното родителство в Швейцария, е изключена от група във Facebook за това, че предложила дете, което удря своето куче, да бъде отделено временно от животното, отколкото просто да му бъде казано да спре да го прави или пък да бъде оставено да реши само.

“На този етап предупрежденията няма да свършат работа. Това е тригодишно дете, което все още не може да взема добри решения. Затова се намествате като родител и ги разделяте, след което сядате с детето си, докато то не се успокои,” обяснява тя.

Други групи за позитивно родителство вероятно биха реагирали другояче, но тази конкретна група възприема предложението й като наказание и някакъв вид табу и тя е изключена. Детето обаче може да получи много по-голямо наказание, според Брил.

Кучето може да реагира, като го ухапе, което ще има потенциални последствия и за детето, и за кучето.

Койфман и други експерти смятат, че позитивното родителство може да бъде страхотен инструмент за отглеждането на щастливи деца, но тя също така мисли, че излъчването на постоянна позитивност, особено в случаите с трудни за отглеждане деца, е нереалистично.

“Никой не може да налага идеално добро поведение, ако има дете, което има негативно поведение. На някакъв етап ще се претоварите и няма да правите нещата, които се предполага, че трябва да правите, а това е OK.”

Позитивност за родители?

Разбира се, в начина, по който родителите отглеждат децата си, се включват много фактори. Културата, финансовите ограничения и количеството стрес също влияят на стила на отглеждане на едно дете.

От ключово значение е, че много родители усещат, че нямат подкрепа, независимо дали става въпрос за подкрепа от партньора, роднините или правителството. Това може да ги претовари, което пък да затрудни изграждането на добра връзка с техните деца.

Постоянното напомняне на родителите, че техният неуспех да запазят спокойствие във всеки един момент може да доведе до негативни последствие за техните деца на по-късен етап в живота, е по всяка вероятност много непродуктивно.

“Бихте искали да наблегнете на това кога родителят прави най-доброто нещо и да не се съсредоточавате прекалено много върху грешките. Би трябвало да практикувате модел на одобрение. Ако се самобичувате или ако други хора ви критикуват, това няма да ви помогне с нищо,” казва Койфман.

Имайки предвид това, може би вместо да използваме позитивна психология спрямо децата си, би трябвало да я използваме помежду си.