БНБ: Депозитите ще растат, кредитите ще намаляват
През втората половина на 2020 г. брутният вътрешен продукт на България ще остане значително под нивата от предходната година.
Очаква се обаче потреблението постепенно да започне да се възстановява, докато в същото време лихвите ще останат близко до рекордно ниските си нива, прогнозират от Българската народна банка.
"Предвид действието на въведените ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 в периода от март до май 2020 г. и разхлабването им от юни 2020 г., очакваме негативните ефекти по линия на търсенето и предлагането да се проявят най-вече през второто тримесечие на годината, което ще намери отражение в съществено понижение на реалния БВП на верижна база", се посочва в тримесечния икономически бюлетин на БНБ.
Според прогнозата на централната банка БВП ще се понижи с 8.5% през 2020 г., като вероятността спадът на реалния БВП през текущата година да е в интервала от -4.1% до -13.1% е около 60 на сто.
Ако няма втора вълна от COVID-19 и ново затягане на мерките, през втората половина на годината се очаква да започне постепенно възстановяване на икономическата активност на верижна база, но реалният БВП ще остане значително под нивата си от съответния период на 2019 г.
Поетапното овладяване на разпространението на COVID-19 и разхлабването на ограничителните мерки в глобален план ще бъде фактор за известно възстановяване на външното търсене през второто полугодие и съответно за реализирането на верижен растеж.
В същото време отслабването на несигурността в икономиката и прогнозираното частично възстановяване на загубените работни места в периода на извънредно положение ще бъдат предпоставка за нарастване на частното потребление спрямо второто тримесечие на годината, посочват от БНБ.
Фискалната политика се очаква да допринася положително за икономическата активност чрез по-високия размер на националните и съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции.
Рисковете пред макроикономическата прогноза се оценяват като ориентирани в низходяща посока и произтичат главно от евентуално продължаващо разпространение на COVID-19 в България и в глобален мащаб. Това би представлявало основание за удължаване на съществуващите и въвеждане на нови ограничителни мерки.
Годишната инфлация се очаква да се забави значително – до 0.8% в края на 2020 г., отразявайки същественото понижение на международната цена на петрола в евро и негативните ефекти от свиването на частното потребление, които ще водят до забавяне на инфлацията при услугите и понижение на индекса на цените на промишлените стоки.
"Очакваме общата инфлация да се ускори до 1.4% в края на 2021 г. главно под влияние на допусканото нарастване на цената на петрола, след което да остане на сходни нива през 2022 г.", се посочва в бюлетина на БНБ.
Експертите на финансовата институция очакват ръстът на депозитите в банките да продължи и през втората половина на годината, но при кредитите се очаква понижение.
"Формирането на спестявания с предпазна цел ще продължи да допринася за нарастване на привлечените средства в банковата система. При кредитите за неправителствения сектор очакваме значително забавяне на годишния растеж в резултат на намаляване на търсенето на кредитен ресурс в условията на влошена макроикономическа среда и несигурност относно продължителността на пандемията.
Потенциален фактор за забавяне на растежа на кредита е и възможно допълнително затягане на стандартите и условията за отпускане на нови кредити от страна на банките и по-ниската им склонност да поемат риск", отчитат от централната банка.
Институцията прогнозира, че лихвените проценти по депозитите ще се запазят близо до настоящите рекордно ниски равнища. Основният фактор, който ще оказва влияние за ниските нива на лихвите по депозитите, според БНБ, е запазването на висока ликвидност в банковата
Въпреки запазващата се ниска цена на привлечения ресурс, през втората половина на 2020 г. се очаква известно повишение на лихвените проценти по новите кредити заради общото влошаване на макроикономическата среда и на бизнес климата, както и заради потенциалното увеличение на рисковата премия в резултат на намаляване на платежоспособността на кредитополучателите.
Увеличението на необслужваните заеми в банковата система вследствие на свиването на макроикономическата активност също може да допринесе за повишаване на лихвените проценти по новите кредити, предупреждават от БНБ.