Месец септември не беше особено позитивен за капиталовите пазари, но въпреки това от началото на година те се представят изненадващо добре, и то на фона на икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19.

Освен борсовите индекси обаче, цените на имотите също бележат впечатляващ ръст през 2020 г., пише The Economist.

През второто тримесечие на тази година жилищата са поскъпнали в 8 от 10-те най-развити икономики, въпреки въведената карантина.

В Съединените щати поскъпването спрямо предходната година е с 5%, в Германия - с 11%, а във Великобритания средните цени на имотите достигнаха нов исторически връх през август.

Част от причините за силното представяне са сходни с тези, които стоят зад поскъпването на акциите. Част от факторите обаче са свързани със спецификите на имотния пазар, пише още изданието.

Имотите, както и финансовите активи, се влияят позитивно от монетарните стимули и ниските лихвени проценти. През последната година средната лихва по 30-годишните ипотечни кредити в САЩ се е понижила с около една четвърт - до 2.9%.

Освен че намалява месечните вноски по кредитите, тази тенденция прави имотите по-атрактивни и от инвестиционна гледна точка, защото реалната им доходност изпреварва тази на много от алтернативните вложения с нисък риск.

Икономичиските стимули, въведени от правителствата по време на пандемията, също помагат. Кредитните "ваканции" и отлагането на голяма част от плащанията по ипотечните заеми спасиха много домакинства, загубили доходите си по време на кризата, от нуждата да продават своите имоти.

Във Великобритания дори временно бяха отмененени и таксите при покупка на жилище.

Но жилищният бум, който се наблюдава в световен мащаб, далеч не е резултат само от държавните политики. Зад него стоят и много фундаментални фактори.

Загубите на работни места по време на пандемията бяха концентрирани основно в сферата на нискоквалифицираните работници, които в повечето случаи живеят под наем, а не в собствени жилища.

Хората, които бяха принудени да работят от вкъщи, но в същото време съкратиха разходите си, имат натрупани спестявания и много от тях считат, че сега е удачен момент да се сдобият с ново жилище.

Банките ограничиха отпускането на високорискови кредити, но в същото време заемите за кредитополучателите с висок рейтинг продължават да растат.

Имотите са много по-широк клас активи, в сравнение с акциите и облигациите, и собствеността върху тях е разпределена върху много по-широк кръг от хора, в сравнение с капиталовите пазари. Скокът на борсовите индекси предизвика много критики, свързани най-вече с нарастващото богатство на милиардерите.

Растящите цени на жилищата обаче също имат своите социални последствия. За много от младите хора покупката на ново жилище става недостъпна, най-вече заради по-високата първоначална вноска.

А в някои държави притежанието на собствен имот се приема като социален статус символ и невъзможността да се сдобият с него тласка много от младите хора към лявото политическо пространство и популистките течения и идеологии.

Ето градовете, в които пазарът на имоти е близо до балонПрез последната година цените на имотите са се понижи в едва 4 от 25-те разглеждани пазара – Мадрид, Сан Франциско, Дубай и Хонконг

Много е вероятно имотният бум да се "охлади", когато бъдат отменени държавните икономически стимули. Но ефектът на пандемията върху дългосрочните лихвени проценти едва ли ще бъде неутрализиран в близко бъдеще, пише още изданието.

Нито пък желанието на купувачите да се сдобият с по-просторно жилище - особено в случаите, когато им се налага то да служи и като офис.

Високите цени на имотите могат да се окажат едно от "наследствата" на COVID-19 и ако това стане факт, много от социалните проблеми, зародили се през второто десетилетие на XXI век, ще се задълбочат през следващото.

Особено като се има предвид, че цената за справянето с пандемията ще бъде понесена основно от младите работещи хора в името на запазването на здравето на по-възрастните.

Конфликтите между поколенията могат да станат още по-остри, ако към тях се добави и напрежението, свързано с жилищните дефицити в много от големите градове по света.

Засега политиците не успяват да намерят решение на проблема с поскъпващите жилища. Повечето от тях реагират с нови субсидии за имотния пазар, което просто "налива масло в огъня".

Според The Economist едно от дългосрочните решения е да се спре насърчаването на покупката на ново жилище "на всяка цена" и създаването на работещ и добре регулиран пазар на имотите, отдавани под наем, който да защитава наемателите по същия начин, по който в момента защитава и собствениците.

В момента имотният пазар изглежда като вълшебна машина за пари, която е достъпна за всеки, който има достатъчно начален капитал, за да се включи в играта.

Според изданието данъците върху имотите в развитите държави също трябва да се повишат - както в името на социалната справедливост, така и за попълване на "дупките " в държавните бюджети.

В крайна сметка, ако поскъпващите имоти са индикация за икономическото възстановяване, то те са добре дошли. Но в същото време, при задълбочаващия се контраст между ситуацията на трудовия пазар и тази на имотния, броят на недоволните със сигурност ще се увеличава.

А това може да се превърне от икономически в социален проблем, предупреждава изданието.