Счита се, че Великата китайска стена е най-мащабното съоръжение, построено от човешка ръка.

Точната ѝ дължина е трудно да се установи, тъй като в Северен Китай, всъщност, има няколко отбранителни вала, строени по различно време, като някои от тях дори не са свързани помежду си.

Второто най-дълго съоръжение на планетата обаче също е известно, като неговата дължина може да бъде определена много точно - 5 614 километра. Толкова е дълга оградата, която се простира в източната част на Австралия.

Целта ѝ е да попречи на дивите кучета, известни като динго и обитаващи основно северните територии, да нападат стадата овце, отглеждани в южната част на страната.

Тази ограда е впечатляваща с размерите си, но далеч не е единствената. По света се простират милиони километри заграждения, чиято обща дължина е десетократно по-голяма от тази на всички пътища, пише The Economist.

Някои от тях служат за преграждане на пътя на животните, други - на хората, а някои просто маркират границата между определени територии и държави.

Оказав се обаче, че независимо от целта, за която са построени, оградите засягат най-силно именно дивите животни.

Еколозите се тревожат, че преградата, която в момента се строи на границата между Съединените щати и Мексико, за да спре нелегалната миграция, ще засегне и естествените коридори за движение на редица едри бозайници, в това число вилорогата антилопа и местната пустинна дива овца.

Опасенията им не са изцяло безпочвени, защото подобни примери са налице на много места по света. В Централна Азия спадът в популацията на антилопите сайга се обяснява именно с разрастването на оградените железопътни линии.

В Швеция огражденията около пътищата, които разделят автомобилния трафик от преминаващите лосове, пречат на животните да покриват достатъчно голяма територия и да си намират храна.

В резервата Масаи Мара в Кения също се издигат все повече огради от местните фермери, които защитават своя добитък от дивите животни. В резултат на това популацията на зебрите и газелите Томсън рязко намалява през последните години.

Доскоро информацията за влиянието на огражденията върху околната среда беше откъслечна и валидна за отделни локални случаи. Наскоро обаче в научното списание Bioscience беше публикувана подробна статия по темата, изготвена от Алекс Макинтърф от Калифорнийския университет и негови колеги.

Един от изводите им е, че повече от половината изследвания на влиянието на оградите върху дивите животни идват от пет държави - САЩ, Австралия, Ботсвана, Китай и Южна Африка.

Само една трета от тези проучвания засягат цялостния ефект от огражденията, останалите са фокусирани само върху отделни видове, тоест животните, които трябва да бъдат опазени или съответно отблъснати от дадена територия.

Оказва се обаче, че често точно видовете, които не са цел и обект на огражденията, се влияят най-силно от появата им. Австралийските огради срещу кучетата динго се оказват сериозна пречка и за местните дълговрати костенурки, които пътуват на дълги разстояния, за да снесат яйцата си.

В Ботсвана оградите, издигнати за опазване на добитъка и за ограничаване на разпространението на различни заболявания по животните, променят сериозно миграционните маршрути на дивата фауна.

По същия начин оградите около железопътната линия, свързваща Тибет и провинция Цинхай, пресичат естествените пътища на тибетските антилопи. Панголините се свиват на топка в случай на опасност и в естествената им среда това изглежда като хитър ход. Само че той е смъртоносен, когато те се увиват около жиците на електрическите ограждения.

Дивите кози се опитват да се промушват под оградите, вместо да ги прескачат, което често им нанася тежки наранявания.

Тазгодишният победител в конкурса за най-дебела мечка е огроменСлед като няколко години подред не успяваше да се пребори за първото място, въпреки внушителните си размери, тази години времето на мечка 747 настъпи

Списъкът със засегнатите видове е много дълъг, като невинаги влиянието на оградите върху фауната е негативно, отчитат учените. Ястребите в щата Монтана, например, използват оградите на фермерите като "наблюдателници", от които атакуват по-лесно своята плячка.

В Южна Африка паяците, които плетат мрежите си в огражденията, се справят доста по-успешно с лова, отколкото тези, които живеят по дърветата.

В други случаи справянето с един вредител води до разрушаването на местните екосистеми и появата на други нашественици. Ограничаването на дивите кучета в Австралия от техните южни ловни полета, например, е увеличило значително популацията на червени лисици, които по принцип също влизат в менюто на динго.

В Нова Зеландия оградите около резервата Таухарануи осигуряват успешна защита срещу едрите бозайници, които заплашват застрашените видове птици, но в същото време изолират хищниците, които се хранят с мишки и гризачи. Последните са едни от най-опасните унищожители на яйца, а броят им нараства стремително през последните години.

Какво е решението на този проблем?

Според учените една от възможните стъпки е промяна в дизайна на огражденията, така че той да е съобразен с околната среда.

Понякога това не е чак толкова трудно, защото промените са минимални - известно намаляване на височината, което да позволи прескачането на антилопите или вдигане на долните прегради, така че да е възможно малките бозайници да преминават под тях. Освен това невинаги е наложително преградите да се правят с бодлива тел.

Но като цяло е време за преоценка на необходимостта от съществуването на подобни съоръжения - особено там, където те вече са изиграли своята роля и пречат повече, отколкото помагат. Оградите обаче не са чак толкова масивни структури и картографирането им със сателит, например, е трудна задача.

Джефри Масек от НАСА предлага друго решение - дронове, които летят достатъчно ниско, за да заснемат по-детайлни снимки. Така ненужните огради ще могат да бъдат идентифицирани и премахнати своевременно, защото в съвременния свят те са бич както за хората, така и за останалите обитатели на планетата.