В последните месеци на 2020 г. се очакваше ситуацията на петролния пазар да се стабилизира.

Възстановяването на търсенето след първата вълна на пандемията от COVID-19, съчетано със спада на американското производство, беше на път да увеличи поръчките за държавите износители от петролния картел ОПЕК.

Нещата обаче се развиха по съвсем различен начин.

Втората вълна на пандемията поставя под въпрос скоростта на възстановяването, а в същото време добивите от няколко източника растат, заплашвайки отново да изкарат баланса между търсенето и предлагането извън контрол, пише Bloomberg.

През юни от ОПЕК прогнозираха, че търсенето на петрол от нейните членове ще бъде с около един милион барела дневно по-високо от това през декември 2019 г. През октомври тази година очакванията бяха занижени с 3.75 милиона барела дневно - това се равнява на почти целия добив на втория най-голям производител в картела Ирак.

В много европейски държави властите налагат нови противоепидемични мерки в опит да ограничат разпространението на коронавируса. Заведенията и магазините отново затварят врати, а повечето от пътуванията, освен неотложните, се отменят.

В Съединените щати броят на новозаразените с COVID-19 също расте.

В четвъртък Великобритания навлезе в четириседмичен период на карантина. Ограниченията не са толкова сурови, колкото тези през март, но въпреки това улиците на големите градове бързо опустяха.

Едва ли ще се стигне до пълна "парализа" на икономическата и социалната активност, подобна на тази от пролетта, но така или иначе - отражението върху търсенето на горива се очаква да бъде сериозно.

Студеното време през зимните месеци може и да окаже известна подкрепа на търсенето на течни горива, но тя няма да е от кой знае каква полза за петрола, тъй като повечето развити икономики не използват петролни деривати за отопление.

Дори и в Азия, където икономическата активност се възстановява доста по-бързо, в сравнение с останалите части на света, търсенето на петрол все още е значително по-ниско от нивата преди пандемията.

Япония, която е най-големият вносител на петрол след Китай и Индия, намали доставките на суров петрол с около 35%, в сравнение с 2019 г. А вносът от петте най-големи производители в Персийския залив (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар и Ирак) бележи спад от близо 50 на сто.

По всяка вероятност вносът на петрол в Страната на изгряващото слънце няма да се промени кой знае колко до края на годината, тъй като рафинериите в страната разполагат със значителни запаси.

Koлĸo бeнзин мoжe дa купим със средна заплата у нас и в чужбина?От началото на 2020 г. цената на бензин А95 е поевтиняла у нас с 22.1%

На фона на предизвикателствата, поставени от втората вълна на пандемията, държавите от ОПЕК са изправени и пред неочаквана конкуренция - както вътре в картела, така и извън него.

В Съединените щати се очаква производството да започне да се възстановява след преминаването на ураганите, които доведоха до затварянето на голяма част от платформите в Мексиканския залив през есенните месеци.

Суровите метеорологични условия намалиха дневния добив средно с 500 000 барела от края на август насам, а общият спад за периода се оценява на близо 40 милиона барела. Сега обаче тези количества са на път да се завърнат на пазарите.

Освен това американските износители започват да "завземат" позициите на ОПЕК в най-важния пазар на света - китайския. През септември Китай е внесъл повече петрол от САЩ, отколкото от всяка друга държава, с изключение на Саудитска Арабия и Русия.

За сравнение, доставките от Ирак за Поднебесната империя са се свили наполовина от началото на май, докато тези от Съединените щати бележат седемкратен ръст.

На фона на всичко това Либия, която е един от членовете на ОПЕК, който не попада в ограниченията за производствените квоти, също увеличава производството си. Пристанищата на страната бяха затворени през по-голямата част от 2020 г. заради въоръжените конфликти, но лека-полека започват да възстановяват дейността си.

Страната планира да изнася по 800 000 барела дневно през ноември, което би било ръст от осем пъти, в сравнение с нивата от месец август. От ОПЕК още не са включили този обем в своите калкулации.

Съюзът ОПЕК+, който включва 13-те държави от картела плюс още 9 водещи производители, включително и Русия, ще трябва да обмисли много добре следващите си ходове. В момента плановете предвиждат ограниченията върху добивите, наложени през 2020 г., да бъдат облекчени от 1 януари.

Това би увеличило предлагането на световните пазари с около 1.9 милиона барела дневно.

Ясно е, че ако това се случи, цената на "черното злато" ще влезе в нова низходяща спирала. Много от членовете на петролния картел обаче недоволстват от продължителните рестрикции върху добивите, което означава, че на следващото събрание на организацията, насрочено за началото на декември, дебатите по всяка вероятност ще бъдат ограничени.

Цената на американския лек суров петрол в момента се движи около 38 долара за барел, като от началото на 2020 г. бележи спад от 37.9%.