Германският канцлер Фридрих Мерц настоява Европейският съюз да обмисли възможността за „асоциирано членство“ на Украйна и да възобнови преговорите, целящи да сложат край на продължаващата вече повече от четири години война с Русия.

Това става ясно от негово писмо, разгледано от AP, адресирано до висшите служители на ЕС, в момент, когато 27-членният блок обмисля дали да започне свои преговори с руския президент Владимир Путин, след като тези с посредничеството на САЩ са в задънена улица, докато вниманието на Америка е насочено към войната в Иран.

Съгласно предложенията на Мерц, Украйна ще участва в срещите на ЕС, но без право на глас, и ще има „асоциирани членове“ без право на глас в мощната изпълнителна власт на Блока – Европейската комисия и Европейския парламент.

Канцлерът настоява, че това „няма да бъде „олекотено членство“ и „ще се простира далеч отвъд“ Споразумението за асоцииране, което понастоящем урежда отношенията между ЕС и Украйна.

Той предлага „механизъм за връщане назад“ в случай, че Украйна отстъпи от демократичните стандарти.

Унгария е подложена на нов натиск да се откаже от противопоставянето си на кандидатурата на Киев

Politico: Украйна и ЕС водят задкулисни преговори за членство през юни

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърдиха миналия месец, че официалните преговори за членство с Украйна трябва да започнат „без забавяне“, в синхрон с изложеното в писмото на Мерц.

Забавяния и препятствия

В сряда украинският президент Володимир Зеленски приветства признаците за възможен напредък в преговорите за присъединяване, като заяви, че това е „много важно за нас. Украйна е изпълнила всичко необходимо за този напредък“.

Страните кандидатки трябва да приведат законодателството си в съответствие в 35 области на политиката, или „глави“, вариращи от стандарти в правосъдието до правила за селското стопанство и риболова.

Всички 27 държави-членки на ЕС трябва да дадат съгласието си, преди да може да бъде открита всяка глава, а след това отново, за да бъде приключена.

Същевременно ЕК обяви пакет с мерки за справяне с енергийната криза

ЕС одобри заема от 90 млрд. евро за Украйна, след като Унгария оттегли съпротивата си заради възобновяването на работата на тръбопровода „Дружба“

Унгария, по-специално, блокира започването на преговорите, но с новото правителство, което встъпи в длъжност този месец, тази позиция може да се промени, допълва AP.

Все пак е малко вероятно планът на Мерц да задоволи онези европейски представители, които твърдят, че членството трябва да е процес, основан на заслуги, който приключва едва след като всички критерии са изпълнени.

Според германския лидер обаче, че подходът му трябва да се разшири и към другите страни, чакащи на опашката за присъединяване, по-специално тези от Западните Балкани, където лидерите на ЕС се събират на среща на върха следващия месец.

Европейските партньори обаче приветстваха готовността на вероятния канцлер на Германия да промени тотално политиката на предшественика си Шолц

Идеята на Мерц да „обмисли“ изпращане на ракети в Украйна предизвика проблеми у дома

Европейска преговорна линия

По отношение на войната Мерц твърди, че предложението му „ще спомогне за улесняването на текущите мирни преговори като част от договорено мирно решение. Това е от съществено значение не само за сигурността на Украйна, но и за сигурността на целия континент“.

Украйна разглежда членството в ЕС като „гаранция за сигурност“ за стабилно бъдеще след края на войната.

Най-добрата гаранция за нея би било членството в НАТО, но администрацията на Тръмп настоява, че не може да се случи, а други изразяват недоверие за присъединяването, докато продължават военните действия.

Руският президент разкритикува западната подкрепа, позволила на Украйна да удържи фронта, и призова за преговори с Герхард Шрьодер в коментари след най-ограничения Парад на победата от години насам

„Въпросът върви към своя край“: Путин заговори за прекратяване на войната в Украйна

След като посредническите усилия, ръководени от САЩ, се провалиха, страните от ЕС започнаха да обсъждат дали да стартират паралелен преговорен процес и кой би могъл да посредничи в малката вероятност Путин да се съгласи да разговаря с тях.

По-рано този месец Антонио Коща заяви, че „в подходящия момент трябва да проведем преговори с Русия, за да обсъдим общите ни проблеми, свързани със сигурността“. Според него това не бива да „нарушава“ преговорите, водени от САЩ, но е важно Европа да се заеме със собствените си проблеми със сигурността.

Оттогава в европейските медии вървят различни спекулации относно възможни преговарящи от ЕС, сред които бившият германски канцлер Ангела Меркел, която владее руски език и познава добре Путин, и бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги.

В Европа набира скорост идеята за собствен представител, докато водените от САЩ преговори за Украйна буксуват

Могат ли Меркел или Драги да са посредници на ЕС в разговорите с Путин?

Путин намекна, че може да разговаря с Герхард Шрьодер, бившия германски канцлер. Но официални лица охладиха тази идея дори в Германия, където връзките на Шрьодер с руския енергиен сектор и приятелските му отношения с Путин нанесоха щети на политическата му репутация след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

Първият дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че „не би било много разумно“ да се позволи на Путин да назначи преговарящ, и особено „лобист на високо равнище за руски държавни компании“.

Володимир Зеленски приветства ролята на Европа, като заяви в неделя, че „Европа трябва да бъде включена в преговорите. Важно е да има силен глас и присъствие в този процес и си заслужава да се определи кой конкретно ще я представлява“.