В морето Банда, на около 2500 км източно от Джакарта, се намират островите Банда, част от Индонезия.

В продължение на хиляди години тази група от десет острова е единственият в света източник на индийско орехче и боздуган (мускатов цвят), който се получава от черупката му.

Преди пристигането на европейците Банда се управлява от благородници, наречени оранг кая. Те търгуват с индианците и арабите, които от своя страна продават подправки на европейците на невероятни цени.

По онова време индийското орехче струва повече от златото, тъй като се смята, че подправката е лек за страшната чума, която регулярно погубва голяма част от населението на Европа. Хитрите араби запазват местоположението на тази скъпоценна подправка в тайна, което помога цените да останат високи.

Едва през 1511 г., когато португалците стигат до Банда, както и съседните острови, строго пазената му тайна е разкрита. Скоро островите се превръщат в център на търговията с подправки, разказва Amusing Planet.

Португалските търговци се опитват, но не успяват да се укрепят на островите. Местните са враждебни и през останалата част на 16 век португалците просто посещават Банда на всеки няколко години и се връщат с кораби, пълни с индийско орехче, боздуган и карамфил.

Осъзнавайки, че би било скъпо и уморително да се биеш всеки път с местните, португалците започват да избягват островите Банда, предпочитайки вместо това да си купят индийското орехче от търговци в Малака.

Холандците също се опитват да завладеят островите, нареждайки на местните да продават подкравки само на тях. Всичко това свършва с убийството на адмирал, заради което европейците опустошават няколко села и унищожават корабите на живеещите в тях.

Чрез последвалия мирен договор местните признават холандската власт и монопола върху търговията с подправки. Въпреки предполагаемия мир, островитяните умишлено нарушават договора, като търгуват и с други нации. Враждебността им влошава отношенията с Холандия и води до превземане на целия архипелаг.

Холандците избиват местните, намалявайки населението от петнадесет хиляди до едва хиляда оцелели. Броят им пада с толкова много, че трябва да бъдат доведени роби от Индия и Китай, които да работят в плантациите.

По време на наполеоновите войни англичаните се възползват от своя шанс и временно завземат островите Банда. Преди холандците да си възвърнат контрола над тях, англичаните изкореняват стотици корени индийско орехче и ги транспортират до колониите си в Цейлон, Сингапур и Индия, като по този начин завинаги разбиват холандския монопол.

Едновременно с индийското орехче е изкоренена и уникалността на островите Банда. И днес подправката все още е основен източник на доходи за много островитяни, но икономическият просперитет изчезва.

Сега индийското орехче се отглежда в няколко други страни и въпреки че Индонезия все още води в търговията с него, жителите на остров Банда вече не я контролират. Сега това тих тропически рай с население по-малко от двадесет хиляди души.

Тези, които не отглеждат индийско орехче, ловят риба в девствените крайбрежни води, а останалите се занимават с туризъм.

Островите Банда сега са ценени заради морската си среда, включително устойчив коралов риф и високо биологично разнообразие. Смята се, че околното море Банда действа като буфер, предпазващ островите от екстремни екваториални температури и последиците от изменението на климата.

Морските ветрове и солените дъждове също влияят на вкуса и качеството на индийското орехче, за което все още се твърди, че е най-доброто в света.