Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк.

А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия.

У нас те се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете.

Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България, включително, се опитват да се справят с панелното наследство.

"Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме.

Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи, и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради.

Те, от гледна точка например на сеизмични въздействия, са много по-устойчиви от всички останали строителни системи", каза пред БНР Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ.

"При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална.

Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманни закладни части.

При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения", коментира още той.

Ина Бояджиева – началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява: "Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление, панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване.

Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни.

В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите", допълни пред БНР Ина Бояджиева.