Поглед в архивите: Населението на България през 1920 г.

Тази година - от началото на септември до началото на октомври - Националният статистически институт ще проведе преброяване на населението и жилищния фонд в България.

То ще е първото от 2011 г. насам и ще хвърли светлина върху редица промени, настъпили през последното десетилетие.

Как изглеждат обаче промените в демографската структура за един по-дълъг период от време, например 100 години?

В края на 1920 г. в Царство България се провежда преброяване на населението, което е седмото след освобождението на страната от османско владичество.

То дава представа за състоянието на държавата в един от най-тежките периоди от нейната история - годините след Първата световна война, в която България се оказва на страната на губещите и претърпява втората си национална катастрофа.

С подписването на Ньойския мирен договор година по-рано (на 27 ноември 1919 г.) на България са наложени тежки репарации, а голяма част от завоюваните територии по време на Балканските войни и населени с българско население се оказват извън границите на страната.

Преброяването е проведено на 31 декември 1920 г., а първите резултати от него стават известни в началото на 1921 г., или почти точно преди век. Те показват, че населението на страната възлиза на 4 861 439 души, а територията ѝ обхваща 105 324 квадратни километра.

За сравнение, според последното преброяване от 2011 г., в България живеят 7 364 570 души, което означава, че за последното почти цяло столетие населението се е увеличило с 51.4%.

Ето как коментира темата списанието на Българското икономическо дружество, което по онова време е едно от най-авторитетните издания на икономическа тематика у нас.

Негов главен редактор е проф. Александър Цанков, който две години по-късно (на 9 юни 1923 г.) ще стане министър-председател, след извършения военен преврат срещу правителството на земеделеца Александър Стамболийски.

Източник: "Списание на Българското икономическо дружество, кн. 4-5, 1921 г.", Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

"В края на 1910 г. държавните граници на България заемаха 96 345 кв. км територия, населявана от 4 337 513 души жители. Политическите събития, преживени от държавата през изтеклите оттогава десет години, се последваха от ред промени в територията и населението на царството, които оказаха голямо влияние върху населеността на страната", пише изданието.

През 1913 г., по силата на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война, на Румъния е предадена цяла Южна Добруджа с територия от над 7 500 кв. км и население от 290 000 души.

На Сърбия се предават част от западните български територии (1 550 кв. км) с население от над 60 000 души, а на Гърция - част от Беломорска Тракия с територия от 9000 кв. км и население от 265 000 души.

В същото време към България се присъединяват част от териториите на бившата Османска империя в района на Източна Тракия и Родопите.

Опустошителните войни, в които участва страната, не само променят границите ѝ, но и структурата на населението.

"Войните ни костват не по-малко от 300 000 човешки жертви от най-производителното население плюс намалена раждаемост, увеличена смъртност и изтощено население", отбелязва изданието.

Статистиката през 1920 г. отчита спад в темповете на нарастване на населението спрямо предходните години. В периода от 1892 до 1900 г. ръстът е с 13%, от 1900 до 1910 г. - с 16%, а от 1910 до 1920 - с 11.3%. Този спад се обяснява главно с дадените жертви по време на въоръжените конфликти, които засягат главно мъжкото население.

В годините преди войните броят на мъжете у нас е надвишавал този на жените средно с 3-2%, а през 1920 г. - само с 0.7%.

"В цифрата на преброеното население в края на 1920 г. са включени множеството бежанци из Добруджа, Тракия, Македония и емигранти из Русия, забегнали след войните у нас и преброени на българска територия", посочва списанието на Българското икономическо дружество.

Всъщност, броят на бежанците и руските емигранти у нас след Първата световна война и болшевишката революция в Русия съвсем не е малък. Според различни оценки става въпрос за между 350 000 и 450 000 души, които държавата трябва да настани и да интегрира в своята икономика.

"От всички 12 окръзи, само Бургаският и Варненският показват по-голям процент на увеличение през последното десетилетие, в сравнение с предходното. Не ще никакво съмнение, че констатираното през последното преброяване по-голямо увеличение в тези два огръга се дължи на множеството бежанци от Добруджа, Тракия и Македония, както и на доста големия брой руски емигранти, които са намерили подслон и убежище в градовете и селата из околиите им и са включени в преброяването заедно с местното население", се посочва в материала.

Ето какво показва подробната таблица с резултатите от преброяването от 1920 г. по региони*:

Съвсем бегъл поглед е необходим, за да се види драстичната разлика с нашето съвремие. Разликите в броя на населението между отделните области са минимални (с малки изключения), а столицата е много далеч от доминиращата позиция, която днес заема в българската икономика.

Старозагорско дори изпреварва София по брой на жителите през 1920 г.

Другата фрапираща разлика, която до известна степен е и обяснение за първата, е огромният превес на селското население (над 80%). В градовете живеят едва 971 595 души, или малко под 20%.

През XXI век това съотношение е почти огледално - 27.5% селско и 72.5% градско население, по данни от 2011 г., като е много вероятно тазгодишното преброяване да отчете още по-голяма разлика в полза на градските жители.

Преди един век София е единственият град у нас с население над 100 000 души, а тези с население между 50 000 и 100 000 са само два - Пловдив и Варна, докато в Русе живеят около 40 000 души.

В същото време малките градове - с население под 20 000 души, са 66 на брой.

Ясно е, че "моментната снимка" на страната, която дава преброяването от 1920 г., трудно може да се сравнява с настоящата, тъй като става въпрос за различни епохи и за радикални промени в структурата на икономиката. И все пак е любопитно, че някои от проблемите, забелязани от икономистите преди един век, продължават да бъдат актуални до ден-днешен.

"Ако обаче България не беше преживяла опустошителните три войни, а продължаваше мирно и спокойно да се развива с ония темпове и с оня икономически просперитет, който отбелязват годините от края на предходното и началото на изтеклото десетилетие, то населението на царството в пределите му от 1910 г. би надминало с няколко десетки хиляди 5-те милиона жители", отбелязва в анализа си Българското икономическо дружество.

Дали тази прогноза би могла да се сбъдне едва ли някога ще разберем. А какво ще покажат резултатите от преброяването през 2021 г. предстои да научим само след няколко месеца.

*Пашмакли е старото име на град Смолян, а Мастанли - на днешния Момчилград. За тях няма данни от предходните преброявания, тъй като са присъединени към българската територия след Балканската война от 1912 година. Същото важи и за град Петрич

Сподели Сподели Сподели Сподели