Технологиите се срещат с финансите: Истинската революция на Уолстрийт
Събитията на Уолстрийт от последните няколко седмици бяха толкова динамични, че Netflix планира тяхната екранизация. Какъв обаче може да е сюжетът на един подобен филм или сериал?
Едната ключова история е тази за бунта на дребните инвеститори срещу "големите риби", който предизвика хаос във финансовите среди, както и в политическата. Другата е за волатилността на акциите, приливът на дребни инвеститори и липсата на свежи парични средства в големите брокерски компании - сигналите за предстоящ срив на пазара.
И двете "сюжетни линии" обаче всъщност само докосват повърхността на това, което се случва в действителност. Информационните технологии направиха така, че търговията на финансовите пазари да бъде на практика безплатна, промениха информационните потоци и създадоха нови бизнес модели, които променят начина на функциониране на финансовите пазари.
И въпреки трусовете от последните седмици е много вероятно тези фактори да окажат позитивно влияние в дългосрочен план, пише The Economist.
Естествено, това няма да е кой знае колко интересно за филмовите режисьори. Техният фокус най-вероятно ще се насочи към 8-те милиона потребители на форума WallStreetBets в Reddit, които изобретиха нова финансова стратегия. Тя спокойно може да бъде наречена "търговия на рояците".
Масираните покупки на дребните инвеститори, осъществени през мобилните им устройства, доведоха до скок в цената на някои не особено привлекателни компании. Това обаче донесе милиардни загуби на хеджфондовете и "изстиска" паричните наличности на брокерските компании, които трябваше да обезпечат позициите си на фона на високата волатилност.
Водещото мобилно приложение за финансова търговия Robinhood набра допълнителен капитал в размер на 3.4 милиарда долара, които му помогнаха да "закърпи положението".
След това "рояците" изглежда се преместиха и се насочиха към покупките на сребро, което също регистрира значително поскъпване.
Междувременно конвенционалните правила на много пазари се промениха дотолкова, че на практика престанаха да съществуват. Миналата година на капиталовите пазари бяха листнати близо 300 SPAC компании (Special Purpose Acquisition Company) - дружества, чиято основна дейност е придобиването на стартъп компании.
Този механизъм им позволява да избегнат сложната бюрократична процедура на традиционното IPO. През 2020 година тези SPAC дружества набраха над 80 милиарда долара.
В същото време Tesla стана най-скъпата американска корпорация, цената на биткойн достигна нов исторически връх и общата му капитализация вече е 680 милиарда долара, а оборотите на пазара на акции в САЩ са на най-високото си ниво за последното десетилетие.
Един от основните двигатели на този процес са държавните стимули, които насърчават рисковите инвестиции. Банките разполагат с огромни количества кеш - само паричните средства на JP Morgan са се увеличили с 580 милиарда долара по време на пандемията. На банката вече дори не ѝ трябват нови вложители.
Вместо да използват свободното си време в рамките на локдауна, за да четат Толстой или да учат мандарин, много хора предпочетоха да го прекарат в спекулации на финансовите пазари. За много хора тази мания изглежда като поредния финансов балон, но всъщност рекордно високите цени на някои активи могат да бъдат оправдани.
Когато лихвените проценти по депозитите са близо до нулата, останалите финансови алтернативи изглеждат сравнително атрактивни. Ако ги сравним с реалната доходност по 5-годишните държавни облигации, акциите днес всъщност са по-евтини отколкото по време на т. нар. "дотком балон" през 2000 година.
Цялата тази еуфория всъщност отразява фундаменталните промени, които настъпват в света на финансите. През последните десетилетия цената на търговията на практика се понижи почти до нула. Първите, които спечелиха от този факт, бяха големите инвестиционни фондове като BlackRock.
Сега в играта се вкрлючват и дребните инвеститори, които генерираха около една четвърт от целия пазарен оборот през януари тази година. В същото време се наблюдава и "раздробяване" на информационния поток. В миналото всички новини за компаниите, които са "кръвоносните съдове" финансовите пазари, идваха от техните финасови отчети и от общите събрания на акционерите.
Днес всеки, който разполага с достатъчно добра технология и свободно време, може да анализира огромен обем от данни, идващи от социалните медии, корпоративни уебсайтове и дори от индустриалните сензори, разположени в заводите на корпорациите.
За добро или за зло, тези промени вероятно ще продължат да се случват и в бъдеще. Компютрите вече могат да събират информация за "кошници" от слаболиквидни акции и да използват алгоритми за определяне на тяхната предполагаема пазарна стойност. Все повече дългови ценни книжа попадат в портфейлите на борсово търгуваните фондове.
Компании като Zillow пък се опитват да пренесат този модел и на имотните пазари, като направят сделките с жилища евтини и бързи.
На теория тази "децентрализация" може да донесе много предимства. Все повече хора ще имат достъп до пазарите, ще могат директно да придобиват дялове от широка палитра от активи и да участват в тяхното управление. Цената на финансирането за по-ниско ликвидните активи ще се пониши, което означава че балансът между рисковия апетит и възможностите за инвестиции ще може да се намира много по-лесно.
Финансовият прогрес обаче често е хаотичен. При своя дебют иновациите могат да предизвикват и кризи, което се видя по време на кредитния бум от 2007-2009 година. Капацитетът на социалните мрежи по отношение на разпространението на фалшиви новини със сигурност е повод за тревога.
Освен това настоящите цени на много финансови активи е трудно да бъдат оправдани от фундаментална гледна точка. Нарастват и притесненията за това, че личните данни на инвеститорите, с които разполагат големите финансови посредници, могат да станат обект на злоупотреби. Сагата около Robinhood вече предизвика серия от изявления на политици както от левия, така и от десния политически спектър за това, че съществуват сериозни рискове за финансовата стабилност на дребните играчи на пазара.
Любопитното е, че в момента капиталовият пазар, който в най-голяма степен е доминиран от технологично грамотните индивидуални инвеститори, е този в Китай. Правителството там се опитва да го контролира с помощта на строга цензура и ограничения върху ценовите движения.
В САЩ обаче това не е възможна опция и инструментариумът на регулаторите със сигурност ще се нуждае от известно обновяване. Ще трябва ясно да се каже, че спекулантите, независимо дали става въпрос за аматьори или професионалисти, може да претърпят сериозни загуби дори да са симпатични на политиците.
В политиката ирационалното мислене не носи финансови загуби, или поне не директни. Но на финансовите пазари загубите играят ролята на дисциплиниращ фактор. Ако се стигне до мащабен пазарен срив, те могат да достигнат над 2 трилиона долара. Сумата изглежда внушителна, но едва ли ще е катастрофална за пазар, чиято обща капитализация вече надхвърля 44 трилиона долара.
Ограниченията за търговия с вътрешна информация и за пазарните манипулации ще трябва да бъдат осъвременени, за да отговорят на реалностите в новата информационна среда. Глупостта, алчността и инстинктивните решения са изцяло позволени, разбира се, но измамата, в това число и разпространението на фалшиви новини, не е.
Информацията, която може да повлияе на цените на даден актив, трябва да е достъпна за възможно най-широк кръг от хора.
Американската система за сетълмънт на сделките на финансовите пазари все още работи със закъснение от два дни, които създава предподставки за разминавания и трусове. Би трябвало тя също да бъде "ъпдейтната", така че да отговоря на изискванията на модерната търговия и да може да издържи евентуален пазарен срив, пише още The Economist.
Бъдещото телевизионно шоу на Netflix вероятно ще увековечи герои като потребителя с прякор Roaring Kitty, който се изправя срещу омразните професионални инвеститори на Уолстрийт. Но извън екрана реалната революция, която се случва в света на финансите, може да донесе ползи за много повече "герои".