Държавите от Персийския залив изтеглиха рекордни количества дълг през 2020 година, но през настоящата 2021 г. вероятно няма да имат толкова голяма нужда от заеми, пише CNBC.

Причината е, че поскъпването на петрола в последните месеци подобри значително фискалната позиция на страните производителки, а икономиките им постепенно се възстановяват от щетите, нанесени от пандемията от COVID-19.

Според анализаторите на S&P Global Ratings през следващите три години в държавите от Залива ще се наблюдава фискална консолидация, свиване на дефицитите и засилване на икономическата активност.

През 2020 година петролните производители издадоха рекордно количество държавни облигации. Общият размер на дълга, емитиран през 2020 година от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн и Оман, достигна 42.1 милиарда долара. Повишението спрямо 2019 година беше с 25%.

Повишението в цените на петрола обаче отслаби значително натиска върху бюджетите им, а оттам намалява и нуждата от заемни средства.

Това обаче не означава, че арабските държави ще се оттеглят изцяло от дълговите пазари, смятат експертите.

Саудитска Арабия, например, вече пусна нова емисия на стойност 5 милиарда долара по-рано тази година. По информация на CNBC, страната дори подготвя облигации, деноминирани в евро.

Достъпът до финансиране от международните пазари облекчава местните банки, които не са задължени да купуват държавните ценни книжа издадени от техните правителства. А ако лихвените проценти се задържат ниски още известен период от време много от страните от Залива вероятно ще рефинансират и част от старите си задължения, чийто падеж наближава скоро.

Нивото на задлъжнялост в повечето арабски държави така или иначе е сравнително ниско, което означава, че ръстът на новоиздадените задължения през 2020 година не представлява толкова сериозен риск.

Единствените изключения са Оман и Бахрейн, където съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт е съответно 84% и 115%, отбелязват от S&P.