Китайската провинция Вътрешна Монголия планира да забрани откриването на нови центрове за "добив" на биткойни и да затвори голяма част от съществуващите. Основният мотив на местните власти е съкращаването на вредните парникови емисии, съобщава CNBC.

Т. нар. "мини" или "ферми" за биткойн представляват сървърни центрове, оборудвани със специални компютърни конфигурации. Те решават сложни математически уравнения, на база на които се осъществяват трансакциите с криптовалутата. "Миньорите" пък получават част от създадените дигитални парични единици като награда за своите усилия.

Основният проблем обаче е, че компютрите, необходими за извършването на тези операции, са изключително мощни и се нуждаят от много електрическа енергия.

Всяка година добивът на биткойни поглъща близо 130 тераватчаса енергия - повече от цялата икономика на държави като Украйна и Аржентина, твърдят учени от университета в Кеймбридж.

В Китай се добиват около две трети от всички биткойни в световен мащаб, а само провинция Вътрешна Монголия генерира 8% от този обем. Едно от предимствата на региона е ниската цена на електроенергията. За сравнение, в Съединените щати се добиват 7.2% от всички биткойни.

Провинцията, която се намира в северната част на Китай, не успя да покрие критериите за ограничаване на консумацията на електричество през 2019 година, заложени от правителството. Заради това местните власти получиха и официално порицание от Пекин. В отговор те изготвиха план, който предвижда драстично понижение в потреблението на ток.

Част от стратегията е и затварянето на част от големите биткойн ферми в провинцията до април тази година, както и налагане на мораторуим върху откриването на нови. Останалите енергоемки индустрии, като стоманодобива и въгледобива, вероятно също ще бъдат засегнати.

Bitcoin кредитирането възроди криптоиндустриятаХеджфондовете, инвестиращи в криптовалути, се представят силно от началото на годината


Отношението на китайското правителство към криптовалутите, и в частност към биткойн, не е еднозначно. От една страна управляващата Комунистическа партия има интерес към развитието на блокчейн технологиите, които стоят в основата на биткойн, но от друга настоява за по-строги регулации върху трансакциите с дигиталната валута.

През 2017 година Пекин забрани първичните предлагания на криптовалути като начин за привличане на финансиране от частни субекти.

В същото време китайският президент Си Дзинпин обяви като един от приоритетите си намаляването на вредните парникови емисии. Официалната цел, заложена от правителството, е пикът на емисиите да бъде достигнат до 2030 година, а до 2060 година страната да стане въглеродно неутрална.

Тази сутрин цената на биткойна се повиши с 3.4% до малко над 49 000 долара. В края на февруари (бел. ред. 21 февруари) криптовалутата достигна исторически рекорд от над 58 000 долара за брой.