Пандемията от COVID-19 нанесе тежки щети на авиоиндустрията, в това число и на производителите на самолети.

За Airbus обаче тя може да се окаже и шанс да затвърди доминацията си и да "завземе" небесата от своя основен конкурент в лицето на американската Boeing, пише Bloomberg.

Всяка сутрин изпълнителният директор на Airbus Гийом Фори преглежда данните за глобалния въздушен трафик и разговаря с представителите на авиокомпаниите, транспортните и лизинговите компании, които поддържат доставките на нови самолети.

Дори и по време на кризата, предизвикана от COVID-19, когато прогнозите за авиоиндустрията бяха изключително мрачни, стратегията на Фори му осигури детайлна картина на индустрията и му даде възможност да "надникне" в нейното бъдеще.

Едно е сигурно - въздушните превози се промениха фундаментално, а заедно с тях и изискванията към летателните апарати. Най-големите самолети, които обслужват най-дългите полети, ще се завърнат най-късно в небето.

Засега превозвачите предпочитат по-късите дестинации, изискващи по-малки и икономични самолети. А тази тенденция може да се окаже позитивна за Airbus и нейната популярна гама от модели A320. Европейският производител подготвя и самолети, задвижвани от водород, които може да се появят на пазара през 2035 г.

В същото време конкуренцията - в лицето на Boeing, продължава да изпитва проблеми заради спирането на полетите на 737 Max за близо две години, производствените неуредици със 787 Dreamliner и гигантския 777X, чийто дебют закъснява с три години.

Купувачите на летателни апарати изчакват с поръчките на големи машини, за които не са сигурни, че ще могат да запълнят.

Битката за пазарен дял между Airbus и Boeing винаги е била оспорвана, като временното предимство на едната компания винаги е било "наваксвано" от нейния конкурент. В последните години обаче развитието на двете компании върви в много различна посока, а пандемията от COVID-19 само задълбочи този процес, пише The Economist.

И двата авиопроизводителя трябва да взимат важни решения, от които ще зависи развитието на индустрията през следващото десетилетие. Стартовата им позиция обаче е коренно различна. Being не може да си позволи повече грешни стъпки, излизайки от един от най-лошите периоди в историята си.

737 MAX полетя отново в САЩ след близо двугодишно прекъсванеПолетите с Boeing 737 MAX бяха възобновени в Съединените щати след 20-месечно прекъсване

В същото време Airbus отново успява да генерира парични потоци след серията от закъснения на доставките миналата година. След избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. европейският производител притежава 16 милиарда долара кеш, докато Boeing държи около 10 милиарда.

Една от причините е, че Airbus реши да намали разходите си, а Boeing похарчи над 40 милиарда долара за обратни изкупувания на акции през последните години.

Това дава сериозно предимство на Airbus, особено на пазара на малките теснофюзелажни машини, които са гръбнакът на съвременната авиация.

През 2023 г. на пазара се очаква да излезе Airbus A321XLR, който ще е предназначен за дълги дистанции. Още с предварителните поръчки за модела той започва да "яде" от пазарния дял на по-големите самолети.

Boeing обаче засега не разполага с еквивалентен отговор. Американската компания продължава да налива ресурси в завръщането на 737 Max, който беше "заземен" в периода от март 2019 до декември 2020 г. заради серия от тежки авиокатастрофи. Задълженията на Boeing пък вече достигат 65 милиарда долара и обслужването им се превръща в сериозен проблем за компанията.

Изпълнителният директор на Boeing Дайв Калън даде индикации, че авиопроизводителят може да пусне конкурентен модел на A321 до една две години. Екип от инженери вече работи по въпроса, твърдят източници, близки до компанията.

Предполага се, че става въпрос за тяснофюзелажен самолет с капацитет около 200 пътници, който да обслужва маршрутите през северната част на Атлантическия океан между САЩ и Европа. В момента това е ниша, в която Airbus доминира изцяло.

Boeing променя своята флотилия, така че тя да отговаря на съвременните екологични стандарти. Американската компания използва иновативни материали за олекотяване на машините и разработва двигатели, които могат да използват по-екологични горива вместо керосин.

С какво гориво ще се движат самолетите на бъдещето? От 50-те години на миналия век досега авиационните технологии постигнаха огромен прогрес

Airbus пък следва по-дългосрочна стратегия и иска да представи изцяло нова концепция през 2035 г., базирана на водородно задвижване. Самолетът ще може да превозва до 100 души и ще има максимален пробег от 1000 морски мили - горе-долу колкото е разстоянието от Рим до Дъблин.

Европейската компания обаче също е изправена пред сериозни предизвикателства. За да бъде успешна нейната водородна концепция, тя ще се нуждае и от сериозни промени в инфраструктурата. Складирането и зареждането с водород по летищата е само част от проблема.

Все още не е ясно дали и самите авиокомпании ще бъдат склонни да преминат от конвенционално гориво към водородно задвижване, най-вече заради въпросителните около неговата рентабилност.

Според инженерите на Boeing водородните реактивни двигатели все още са далеч от момента, в който ще бъдат годни за комерсиална употреба.

Гийом Фори обаче припомня, че неговата компания и друг път е прилагала иновативни решения, смятани за твърде естравагантни и рискови, които впоследствие са се налагали като стандарт в индустрията.

Едно от тях е т. нар. концепцията fly-by-wire, при която хидравличните системи за управление на самолета се заменят с електронен интерфейс. За първи път тя е въведена именно в гамата A320 през 80-те години на миналия век.

Тезеи спорове обаче са насочени към бъдещето. Засега едно от най-големите предизвикателства пред Boeing обаче си остава представянето на еквивалентен модел на A321XLR. За този самолет на Airbus вече има над 450 поръчки, включително и от американски авиокомпании.

В същото време всеки "грешен ход" на Boeing или Airbus ще даде възможност на китайските компании да се включат в битката за пазарен дял. Comac, например, разработва собствен тяснофюзелажен модел C919. Очаква се той да се конкурира със 737 Max и A320neo, а първите доставки да станат факт още в края на тази година.

Още е рано да се каже дали китайските авиопроизводители могат да се превърнат в трайна заплаха за двата гиганта в индустрията, но със сигурност разполагат с достатъчно време за това. Жизненият цикъл на самолетите е доста дълъг, така че реалната конкурентна битка между разработваните в момента модели вероятно ще се случи през следващото десетилетие.