"Жената трябва да има учение, което подхожда за пола ѝ и което да я прави способна да възпита чедата си. Мъжът става за през всичкий си живот такъв, какъвто би го направила жената - или като майка, или като съпруга".

С тези думи започва уводната статия в първото българско женско списание "Ружица", издадено през далечната 1871 година в Истанбул.

Негов редактор е възрожденският поет, журналист и политик Петко Рачов Славейков. За повечето българи той е много по-популярен със своите сатирични и политически дописки във вестниците "Гайда" и "Македония", както и със своята роля в борбите за извоюването на българската църковна автономия, а впоследствие и в политическия живот на новоосвободеното Княжество България след 1878 година.

Литературната и публицистичната дейност на Петко Славейков обаче е много по-широка, а политиката далеч не е единствената тема на неговите издания.

"Ружица или ред книжки за жените", както е пълното заглавие на списанието, излиза в два броя през 1871 година. То е на български език и очевидно целевата му аудитория са били по-заможните и образовани дами от български произход в столицата на Османската империя.

Основните теми, засегнати в изданието, са посветени на възпитанието, грижата за домакинството и образованието на жените и на децата. Стилистиката обаче е коренно различна от това, което сме свикнали да виждаме в съвременните женски списания.

Патриархалният дух и разбирания "лъхат" буквално от всяка страница, което, разбира се, не е изненада, имакйи предвид епохата, а и мястото, на което се издава списанието.

Макар и един от най-големите европейски градове по онова време, Истанбул (или Цариград, както е известен сред българите тогава) си остава ориенталска столица с нрави, които са доста по-различни от европейските.



И докато в Западна Европа през 70-те години на XIX век борбата за равноправието на жените и опитите за поставянето им в различен контекст от този на "майката и домакинята" вече са в ход, то в Османската империя този процес е все още в зародиш.

Самият Славейков обаче обръща внимание на това, че вече и по българските земи (тогава все още под властта на империята) възникват "женски дружества", които си поставят различни цели.

В действителност обаче преобладаващите разбирания по онова време, включително и на известния български поет, публицист и политик, не надхвърлят границите на патриархалния светоглед.

"Жената е предопределена да бъде добра съпруга и добра майка, да оправя дома като един "пръв министър" по уставен начин....а поради това трябва да бъде и доста развита умствено, щото да разбира интересите на съпруга си, да споделя размишленията му, да го утешава и осветлява в скърбите му и в тъгите му и да развеселява часовете на отпочиванието му"...

"Бащата, в сравнение с майката, малко съдейства в образованието на децата. Бащата работи вън от къщата, а майката вътре вкъщи. Затова народите, които имат добри жени, имат и следствено и добри мъже" - само с тези свои разсъждения Петко Славейков би скандализирал всеки съвременен читател, но по онова време присъствието на подобни текстове в едно женско списание се приема за нещо напълно нормално.



Политически "некоректните" теми не приключват дотам: "Англия се слави с доброто възпитание на англичанките, които праведно се считат за най-добрите съпруги и майки на света, затова са предмет на завист и учудване от страна на другите народи.

На англичанките се дължи светлата отхрана, мъжествения характер и другите преимущества, чрез които англичанинът се отличава от другите человеци и чрез които английският народ превъзхожда другите народи. Следователно превъзходството на англичанина и величието на английския народ се дължи на англичанките".

Подобни тези изглеждат абсурдни от днешна гледна точка, но всъщност разкриват идеалистичната представа, която тогавашните българи имат за света извън Османската империя.



На страниците на "Ружица" широко са застъпени и грижите за външния вид на дамите, както и за здавословния начин на живот.

"Всяка жена може да бъде хубавица, стига само да иска да е такваз", пише Петко Р. Славейков.

В първия брой на списанието е публикувана подробна статия за грижата за кожата, в която се описва нейната структура и начините за поддържането ѝ в добро състояние. Някои от примерите звучат доста екстремно, като перпоръката за къпане със студена вода.

В списанието се препоръчва човек да се къпе "под течаща вода поне няколко пъти в неделята (т.е. в седмицата). Младите и мършавите след пладне, а дебелите и старите - преди пладне".

На страниците на списанието има скечове, вицове и анекдоти, свързани с ежедневието на дамите от онова време. Публикувани са и любопитни истории от бита на жените от различни краища на света (например в Япония), любовни разкази, както и биографични материали, като този за руската императрица Екатерина Велика.



Славейков публикува в "Ружица" изключително любопитна статистика, според която изследване в Шотландия показало, че хората, сключили брак, живеят много по-дълго от необвързаните.

Той привежда в доказателство и конкретни данни за различни възрастови групи, според които средната продължителност на живота при семейните е над 59 години, а при несемейните - само 40 години.

Колкото и примитивни да изглеждат разбиранията за проблемите на жената от края на XIX век от страниците на първото българско женско списание, е факт, че то е сред "пионерите" в повдигането на определени въпроси за ролята на дамите в обществото.

И макар неговият редактор да е представител на противоположния пол, той си дава ясна сметка за това, което човечеството дължи на своята нежна половина.

"Който познава колко-годе Европа, състоянието на народите в нея и какви старания полагат навсякъде за възпитанието на женския пол, ще се чуди (и с право) как тъй, един народ като нашия, толкоз назад останал и толкоз сиромах, и до днес не се е заел както трябва да се постарае чрез образованието на жените да се заварди от онези злочестини, които го разсипват и веществено и нравствено.

У нас, колкото и да се показва ревност и желание за изучаването на женския пол, никъде още не виждам да се схванал този предмет както трябва. А ревността и желанието на нашите родолюбци не е влязла още в пътя, който води към целта, до която искаме да стигнем с изучаването на женската си челяд", пише Петко Р. Славейков.



"Майката трябва да научи дъщерите си да четат и пишат правилно, защото е срамота жена, във всичко друго остроумна и благородна, да не знае да прочита както трябва. Най-долната англичанка знае да прочита свободно и да пише правилно, на което научава без друго децата си тя сама", продължава с любимите си примери поетът.

Той изрично засяга и темата за социалното включване на жените и тяхната роля в обществения живот: "Всичкото нейно развитие се е състояло в това да знае да плете, да преде, да тъче, да меси хляб, да готви ястия и прочее. Жените не са приемали и не приемат свободното участие в събранията на мъжете си. Напълно подчинени на мъжа, жените у нас са осъдени да бъдат винаги пасивни и от тях е отнето всяко право да се месят в каквито и да е обществени работи", четем още на страниците на "Ружица".

И тук, както и в други случаи, Славейков не се притеснява да засяга "болни теми" в своите издания, наред с развлекателното им съдържание. Той си остава продукт на своето време и от днешна гледна точка разбиранията му безспорно изглеждат "заключени" в патриархалната парадигма.

Но "Ружица" и първите женски списания, които впоследствие започват да излизат в България след Освобождението, дават тласък на движението за равноправие между половете и за разширяването на социалния кръгозор и амбициите на дамите от онова време. Кауза, която смело можем да твърдим, е актуална до ден-днешен.